Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 49

— Какво точно очакваше, Ели?

— Елинор.

— Извинявай, за момент се бях отнесъл в миналото, когато ти беше просто Ели.

— Лазиш ми по нервите, ти наистина нищо не разбираш. Никога ли няма да отвориш очи, за да видиш света такъв, какъвто е?

— Видял съм много повече от всеки друг и никога не съм си слагал розови очила!

— Погрешно ме разбра. Исках да кажа, че виждаш онова, което желаеш да видиш, и толкова.

— Появил се е някой друг, така ли?

Елинор извъртя очи и пренебрежително махна с ръка.

— Защо мъжете винаги си мислят, че има друг, след като обикновено те са тези, които изневеряват?

— Аз никога не съм ти изневерил! Никога!

— Не съм си го и помислила. За себе си мога да кажа същото.

— Тогава защо си отиде?

Тя уморено поклати шава.

— Том, ако досега не си проумял причината, каквото и да кажа, няма да ти стане по-ясно.

— Извинявай, позабравил съм как се разгадават женските приказки. Помогни ми да разбера какво, по дяволите, се опитваш да ми кажеш!

— И след толкова години виждам, че не си успял.

— Какво не съм успял?

— Да пораснеш! — отсече тя.

Преди да успее да й отвърне, прозвуча песен. В следващия момент се зададе група песнопойци — униформени служители, наобиколени от пътници. Зарязал бара, Тайрон пристъпваше начело със сърцато изпълнение на „Ще си бъда у дома за Коледа“, макар че за да не скандализира по-консервативните от певческата компания, кършеше бедра само в границите на допустимото. Последна в процесията, Агнес Джоу сама държеше басовата партия.

— Вие двамата ще се присъедините ли? — запита Тайрон. — Не мога аз да видя дама, способна да обърне наведнъж цяло „Котелно“, и да не поискам да я опозная.

Елинор се отдалечи, скръстила ръце на гърдите си.

— Ей, аз да не изтърсих нещо, дето не трябва?

— Не, Тайрон, вината е моя — успокои го Том.

Канеше се да последва Елинор, за да довършат „спора“, но чувстваше, че няма сили, а и повече се опасяваше от своите думи, отколкото от нейните. По пътя към купето си дочу от долния етаж да се носи смях. Смях — точно от това имаше нужда в момента. Забърза по посока на звука. Тук купетата бяха с по-евтини легла, по-малки от неговото, и без душ, но във всяко имаше тоалетна и мивка. В края на коридора зърна Реджина и гледачката на таро, които стояха пред едно купе и си говореха с някого вътре.

Реджина го забеляза и му махна приканващо. Когато се присъедини към тях, в купето видя една по-възрастна жена. Забеляза и инвалидна количка, сгъната и облегната на отсрещната стена, преди да се извърне към гледачката. Тя не се беше разделила с пъстрата си шапка, но вече бе свалила смешните обувки и по пантофи изглеждаше поне десетина сантиметра по-ниска и съвсем дребничка. Отблизо искрящите й сини очи излъчваха чаровна дяволитост и топла усмивка. Том зърна шарена завеса от мъниста пред отсрещното купе, надуши и миризма на тамян, което според него беше сериозно нарушение на разпоредбите на „Амтрак“.

— Предполагам, ваши са тия добавки към интериора — обърна се той към ясновидката.

— Забелязвам, мистър Лангдън, че и вие не сте лишен от телепатични способности — отвърна тя с гърлен смях.