Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 38

— И аз казвам същото — увери я Том и се представи.

Тя протегна ръка.

— Полин Бийкън.

— Живеете в района на Вашингтон?

— Да, в Спрингфийлд, Вирджиния. А вие?

— В самата столица.

— Не знам как понасяте движението — намеси се мъжът с книгата, около четирийсет и пет годишен, оплешивяващ и закръглен. — Аз се връщам в Толидо. Бях във Вашингтон по работа, наложи се да наема кола и накъдето и да тръгнех, все трябваше да обикалям по околовръстното шосе. Представа нямам как се справяте. Все едно Дивият запад се е преселил при вас, че и моторизиран на всичко отгоре. Същинска лудница. — Той поклати глава. — Аз съм Рик — рече с усмивка. — Просто Рик от Толидо.

— Значи вие предпочитате влаковете?

— Не обичам да летя — заяви Полин. — А влаковете ме връщат в детството. Ами вие?

— Често летя, но взе да ми омръзва — сподели Том. — Реших да опитам този по-цивилизован начин за придвижване.

— Е, сега наникъде не се движим — рече Рик. — Обикновено аз също летя, но този път ми предложиха невероятно изгоден билет. — Той погледна навън и се намръщи. — Макар че в момента сделката не ми се вижда толкова изгодна. Поне ще си бъда у дома за Коледа.

— Имате ли семейство?

— Жена и шест деца. Вкъщи ме чакат четирима пубертета, три от тях момичета. И съвсем не ги разбирам, повярвайте.

— Момичетата са различни — заяви Полин.

Мъжът със слушалките вече бе надал ухо за какво се говори. Представи се като Тед от Милуоки.

— И момчетата не са лесни — рече той. — Имам четирима големи синове. Ама като се роди първият, цялата ми коса си беше на мястото, а я ме вижте сега, косъм не ми остана.

В този момент се появи Агнес Джоу с бира в ръка и седна при тях. Том побутна към нея купичката с фъстъци и бисквити и тя я опразни с едно загребване. Не си направи труда да се представи. Както и в ресторанта всички, изглежда, вече я познаваха.

— Ами ти, Том? — попита Рик. — Накъде пътуваш? При семейството?

Том поклати глава.

— Всъщност нямам семейство.

— Е, всеки има някъде семейство — отсече Полин.

— Не всеки — каза Агнес Джоу. — Аз също съм самотна.

— Не съм казал, че съм самотен. Аз съм репортер. Обиколил съм целия свят. Имам приятели в повече от шейсет различни страни.

— Приятелите са си приятели, но семейството е семейство — отново се намеси Полин и може би имаше право.

— Разведен ли си, или изобщо не си се женил? — запита Агнес Джоу, докато хрупаше своите бадеми. В отговор на изненаданото му изражение тя посочи с поглед безимения му пръст, на който не се виждаше брачна халка.

— Разведен съм. Макар че бракът ми продължи толкова кратко, та дори не усетих какво е да си женен.

— Очевидно не е била подходящата жена — отбеляза Полин.

— Нима може да знае човек? — запита Рик от Толидо.

— Има си начини — произнесе се Агнес Джоу. — В повечето случаи се осланяш на интуицията си. Представи си да забравиш да ядеш, да пиеш, да спиш или дори да дишаш, стига да си близо до този единствен човек. — Тя се обърна към Том. — Някоя карала ли те е да се чувстваш така?