Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 34

Във вагон-ресторантите на „Амтрак“ гостите биваха разполагали така, че да могат да подхванат разговор и да завържат нови познанства, макар и мимолетни. В духа на тази традиция Том бе настанен срещу мъж на средна възраст и жена, която за жалост ни най-малко не приличаше на Елинор, нито пък на Ева Мари. Мъжът бе с костюм и вратовръзка. От другата страна на пътеката седяха Стив и Джули. Пиеха червено вино, държаха си ръцете, тихичко си приказваха и изглеждаха все така притеснени. Любовта на младите — несравнимо прекрасна, несравнимо злощастна, рече си Том. Може би по-злощастна е само старата любов, останала невъзнаградена. Всъщност, откакто видя Елинор, беше сигурен в това.

От дочутото тук-там из ресторанта той заключи, че основната тема на разговор е неочакваното спиране на влака. Всъщност колкото по-дълго останеха на едно място, толкова по-дълго щеше да е близо до Елинор. И каква полза, залита се той, след като нейното отношение беше повече от очевидно. Бе таил някаква надежда, че тя все още го обича, независимо от внезапния край на връзката им. През всичките тези години се беше осланял на тази мисъл, скътана на сигурно място, като в таен джоб, и тя му бе помагала в тежки моменти, а сега този джоб бе празен, все едно откъснат от дрехата на тялото му.

— За втори път тази седмица пътувам с влак, който спира така внезапно — каза жената срещу Том. Беше се представила като Сю Бънт от Уисконсин. На вид беше около петдесетгодишна, облечена делово, висока и налята, с късо подстригана коса. Мъжът с костюма седеше до нея. Очевидно не бяха двойка, защото господинът бе настанен секунди преди Том. Сю бе започнала вечерята сама.

— Виж ти — гласеше отговорът на мъжа, който не пожела да се представи.

— Обикновено не пътувам с влак, но пък самолетите за нашата верига не са толкова удобни — обясни жената.

— С какво се занимавате? — попита Том, колкото да се включи в разговора.

— Търговски представител съм в компания за здравословни храни — отвърна Сю и обилно намаза края на франзелката с масло.

— Весели празници — поздрави ги сервитьорката. Тя им поднесе яйчен коктейл — както се оказа, традиционна безплатна почерпка за пътниците в „Кап“.