Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 32

Зададе й въпроса какво толкова се е случило през последните четирийсет минути, за да я подтикне към това съдбоносно и за двама им решение, без дори да го попита тя отвърна, че било време да се прибере у дома. Започна се като нормален разговор, който прерасна в спор, а спорът — в караница. Докато тя си опаковаше багажа, и двамата вече крещяха, а Том бе толкова объркан и разстроен, че не помнеше и половината от онова, което бе изрекъл.

Елинор взе такси, Том я последва. На летището продължиха да се карат. Най-сетне дойде време тя да вземе ескалатора, който щеше да я отведе до автобуса. Ето в този момент, вече със спокоен глас, Елинор още веднъж го беше помолила да тръгне с нея. Ако наистина я обичал, щял да го стори. Не беше забравил как сълзите пареха в очите му, но гневът подхранваше упорството му. Не, беше отвърнал, няма да я последва.

Проследи я как се издига с ескалатора. Тя се обърна само веднъж. Изражението й бе толкова тъжно и измъчено, че той без малко да извика името й, да я помоли да го почака, защото е готов да тръгне с нея, но думите така и останаха неизречени. Също като онази нощ във влака от Кьолн, когато се канеше да й направи предложение, но не го стори. Просто й обърна гръб и си тръгна. Остави я, както го бе оставила тя.

Тогава за последен път бе видял Елинор. И сега отново, преди пет минути, в полюшващия се влак, поел към Чикаго през Толидо и Питсбърг. Все още нямаше представа какво я бе накарало да си замине. А и не разполагаше с разумно обяснение защо не е тръгнал с нея.

Том се стресна и отново се върна в Западна Вирджиния, във влака, летящ по стоманените релси. Полегна на канапето в топлото купе, унесен от онова „ссс, бууум, бааа“ на железните колелета, а мъчителните мисли, подхранвани от мрака навън, го потопиха в неспокойна дрямка.

Нещо трябва да се бе ударило във вагона. Разнесе се грохот, все едно бе рикоширало гюле. Том без малко не падна от канапето. Погледна си часовника. Шест и половина. Скоростта стремително намаляваше. Много скоро мощният „Капитъл Лимитед“ спря. Том погледна през прозореца и установи, че наоколо не се вижда никакъв признак на цивилизация. Замириса му на изгоряло и макар да нямаше опита на железничар, ситуацията, изглежда, излизаше извън рамките на обичайното.

В мрака навън проблясваха светлини, обслужващите влака проверяваха откъде е дошъл залпът и какви щети е причинил. Том излезе в коридора, където се натъкна на отец Кели.

— Чухте ли? — възкликна свещеникът. — Приличаше на изстрел.