Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 36

— Женшен? — повтори Сю. — Имате предвид билката?

— Да, нека ви обясня защо ви питам. — Той огледа заговорнически всички и сниши глас. — Запознах се с една жена. Азиатка ли, ориенталка ли, както е прието да се казва в днешно време, никога не мога да го запомня. Едва ли им викаме жълтури, нали? — опита да се пошегува той.

— В никакъв случай — заяви Агнес Джоу. — И моля ви, не го правете. Толерантността и разбирането на чуждата култура поддържат мира в света. Освен това имам предци с японска кръв.

Том огледа масивната дама и са запита дали не е глътнала някой от предците си. Забеляза, че речникът и изговорът й също са претърпели благоприятна промяна. Какво ставаше тук?

— Правилно — съгласи се мъжът. — Съжалявам за лошата шега. Та тази жена, нали разбирате, даваше вид, че ми е хвърлила око. Пък и аз си падах по нея. Излязохме да вечеряме веднъж и тя повдигна въпроса за този женшен. С две думи казано, впоследствие ми изпрати от него. От Китай, ако не се лъжа.

— Всъщност женшен се отглежда и в Уисконсин — каза Сю, наплескала франзелката с толкова дебел слой масло, че хлябът вече не се виждаше. — Там почвата е идеална.

Том се втренчи в нея. Щатът Уисконсин имал идеалната почва за женшен? Това му звучеше налудничаво, но пък и той какво разбираше? Да не би пък футболистите от „Грийн Бей Пакърс“ да бяха до един фенове на женшена?

— Добре де, Уисконсин — каза мъжът. — Въпросът е, че тя ми го изпрати и аз не знам какво да го правя. Да го готвя ли, да го пия ли?

— Като ви го е пратила, то не значи, че трябва непременно да го използвате — включи се Том.

— Ама вижте… — Мъжът се сконфузи и хвърли по един кос поглед към дамите. — Предполагам, пратила ми го е… нали разбирате, понеже се предполага, че повишава ефективността на някои органи. Поне аз го схванах като намек. Би трябвало да добавя, че е доста по-млада от мен.

Том започна да си дава сметка накъде е тръгнал разговорът, когато Агнес Джоу отбеляза:

— Искате да кажете да сте в състояние да вилнеете като млад жребец с жена на половината ви години, за да не реши тя, че има насреща си торба стари кокали?

Настъпи продължително мълчание, което накрая мъжът прекъсна с думите:

— Нещо такова исках да кажа, да. — След което с подновен ентусиазъм си пое дъх и нападна почистените от костилките маслини.

— Аз бих го смляла — заяви Агнес Джоу с изпепеляващ поглед — и бих ви го инжектирала директно. Направете го непосредствено преди атаката, а след това изскочете от банята, викайте и се бийте в гърдите като Тарзан, преди да й се нахвърлите. Чувала съм, че подобно поведение допада на азиатките.

Мъжът погледна Том с израз на накърнено честолюбие. Очевидно очакваше проява на мъжка солидарност. Том обаче успя да изрече единствено: