Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 30

— Благодаря, Том, цяло съкровище си. Знам си, че ще се получи. Вече ми го предсказаха. Моята ясновидка ми гледа на ръка и ми позна, че ме очаква нещо хубаво. „Случайна среща“, така каза. И виж какво стана. Да, хубав ден. — Той пъхна цигарата в устата си и се отдалечи, стъпвайки безшумно със своите обувки „Бруно Мали“.

— Запалката е в десния джоб на сакото ви, сър — извика след него Кристобал.

Макс само махна с ръка. Кристобал се оттегли в уютния кабинет и ето че Елинор и Том останаха сами.

Няколко секунди просто стояха безмълвни, всеки от тях решен да не търси погледа на другия.

— Не мога да повярвам, че това действително се случва — рече Елинор накрая. — Тъкмо теб да срещна в този влак. — Тя затвори очи и бавно поклати глава.

— Е, то и аз се изненадах — побърза да каже Том. — Изглеждаш страхотно, Ели. — Доколкото си спомняше, той единствен я наричаше по този начин. Навремето не бе възразявала, а на него това име му харесваше.

Елинор отвори очи и се вгледа в него.

— Няма да си кривя душата, Макс е невероятно способен, но понякога му хрумват разни смахнати идеи, които просто не вършат работа. Убедена съм, че и в случая става дума за нещо такова.

— И аз бях сразен от ентусиазма му. За нищо на света не бих искал да правиш нещо против волята си и, честно казано, аз самият изобщо не съм имал време да помисля.

— Значи мога да кажа на Макс, че не проявяваш интерес?

— Щом така искаш, Ели, нямам нищо против.

Този път го огледа внимателно, а той усети как се смалява пред погледа й.

— Точно това искам. — След което тя се върна в купето си и затвори плъзгащата се врата.

Том, вече монолитна статуя, бе готов за шкурката и боята. Дори ритмичното „ссс, бууум, бааа“ и лукавата двойна захапка на величествения „Кал“ не бяха в състояние да поклатят тази фигура, скована в непоклатимо отчаяние. Той се запита дали не е твърде късно да поиска да му възстановят цената на билета поради скорошната му ненадейна кончина.

9

Най-сетне Том долази до купето си и се строполи на сгъваемото легло. Нима Елинор наистина бе в този влак? Невъзможно. Не си бе представял дори, че ще сподели това пътуване към себе си тъкмо с онази, чието отсъствие бе станало причина да се погуби! А чия всъщност бе вината за това отсъствие? Той така и не я помоли да остане, нали?

Както седеше и се взираше през прозореца в черния мрак отвън, внезапно престана да бъде във влака, поел към Чикаго. Намираше се в Тел Авив. Бяха избрали този крайбрежен град заради близостта му до летище „Бен Гурион“. Оттам до събитията, които Елинор и Том отразяваха, рядко имаше повече от два часа път със самолет. Близкият изток бе непредсказуем в своята предсказуемост. Просто си знаеш, че нещо ще се случи. Не знаеш единствено точно къде и какво да очакваш.

Марк Твен бе посетил Божи гроб и надълго и нашироко го описваше в „Глупаци в чужбина“. Книгата бе публикувана през 1869 — година, преди Цион да бъде отново населен от евреите, и близо деветдесет години, преди Израел да бъде провъзгласен за независима държава. На Твен Палестина се бе сторила мъничка и той недоумяваше как една толкова „малка страна има такава богата история“. Том добре го разбираше. Мястото, което изглеждаше тъй необятно за хората по целия свят, можеше да се прекоси с кола от единия край до другия за часове. Първия път, когато Том го видя, укрепеният град Йерусалим му се стори едва ли не като хубава миниатюра. И въпреки всичко пълнокръвният кипеж, а и хората, които го наричаха свой дом, оправдаваха репутацията му на една от най-притегателните забележителности на света.