Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 93

— Винаги си бил добър на криеница — каза Грегор с възхищение и натисна панела на мястото му.

— Тогава бях по-малък — смутолеви Майлс с притиснатата си уста. Тръбите и разпределителните кутии отдолу сякаш бяха чакали само него и сега потънаха, впиха се в гърба и задника му. Грегор издърпа резетата на вратата и за няколко минути всичко потъна в мрак и тишина. Като в ковчег. Като цвете в хербарий. Какъв биологически екземпляр само. Младши лейтенант в консерва.

Вратата се отвори със съскане. Над тялото на Майлс преминаха стъпки, които го притиснаха още повече. Дали ще забележат глухото ехо от тази част на пода?

— Стани, техник — глас на надзирател към Грегор. Думкания и трясъци при обръщането на матраците и отварянето на вратите на шкафчетата. Да, знаеше си, че шкафчетата няма да свършат работа.

— Къде е той, техник? — По шума от тътрещите се крака, Майлс реши, че сега Грегор е близо до стената, сигурно с извита зад гърба ръка.

— Къде е кой? — попита Грегор мазно. Ясно. Бяха го подпрели на стената.

— Твоето малко приятелче? Мутантчето?

— Оня странния дребосък, дето влезе след мене? Той не ми е приятел. Тръгна си.

Пак шум като от тътрузене.

— Ох! — Току-що ръката на императора беше извита с още пет сантиметра, прецени Майлс.

— Къде може да отиде?

— Не знам! Не изглеждаше много добре. Някой го е обработил с шокова палка. И то скоро! Не исках да се замесвам. Излезе няколко минути преди да потеглим.

Добричкият Грегор. Депресиран, може би, но в никакъв случай глупав. Устните на Майлс се опънаха назад. Главата му беше обърната настрани. Едната му буза опираше в пода над него, а другата беше притисната в нещо, което напомняше домакинско стъргало.

Още думкания.

— Добре де! Тръгна си! Не ме удряйте! Ох!

Нечленоразделно ръмжене откъм надзирателите. Изпращяване на шокова палка. Остро поемане на въздух, тупване на свито тяло върху долната койка.

Гласът на втория надзирател, изпълнен с несигурност:

— Трябва да се е измъкнал на Консорциума, преди да излетим.

— Това си е техен проблем. Но по-добре да претърсим целия кораб, та да сме сигурни. От ареста бяха готови да му отхапят задника на този тук.

— Да хапят задници или с нахапани задници?

— Хм. Не бих се обзаложил.

Обутите в ботуши крака, четири на брой, пресметна Майлс, се отдалечиха към вратата на каютата. Вратата изсъска и се плъзна на мястото си. Тишина.

Щеше да има наистина забележителна колекция от натъртвания, докато Грегор се съвземе достатъчно, за да повдигне капака над него. При всяко свиване на белите си дробове почти успяваше да си поеме половината от необходимия му въздух. Пикаеше му се. Хайде, Грегор…