Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 95

— Майор Сесил казваше, че имам проблеми с подчинението.

Грегор почти се усмихна.

— Добрият стар Сесил. Спомням си го. — Усмивката му се стопи. Той се обърна настрани и се подпря на лакътя си. — Но ако не мога да контролирам дори един доста дребен младши лейтенант, какво остава за армия или правителство? Въпросът не е във властта. Слушал съм всичките лекции на баща ти за властта. За илюзиите, които създава и за възможностите, които дава. След време ще я притежавам, независимо дали го искам или не. Но притежавам ли необходимата за това сила? Спомни си за лошата светлина, в която се представих по време на заговора на Вордрозда и Хесман преди четири години.

— Ще направиш ли тази грешка отново? Да се довериш на ласкател?

— Не. Тази не.

— Ами тогава?

— Но аз трябва да се справям по-добре. Или мога да се окажа толкова лош за Бариар, колкото никой император преди мен не е бил.

„Доколко неволно е било онова измъкване през балкона?“

— Не отговорих на въпроса ти за заповедта като младши лейтенант — Майлс скръцна със зъби. — Отговорих ти като лорд Воркосиган. И като приятел.

— А!

— Виж, нямаш нужда от моята помощ. Поне такава, каквато е. От помощта на Илиян, може би, но не и от моята. Но това ме кара аз да се чувствам по-добре.

— Винаги е добре да се чувстваш полезен — съгласи се Грегор. Двамата си размениха криви усмивки. Хапливостта изчезна от усмивката на Грегор. — И… е чудесно да имаш компания.

— Това е вярно — кимна Майлс.

* * *

По-голямата част от времето през следващите два дни Майлс прекара наблъскан под пода или свит в някое от двете шкафчета, но каютата им не беше претърсвана повече. На два пъти други затворници се отбиваха, за да побъбрят с Грегор, и веднъж, по предложение на Майлс, Грегор върна жеста. „Грегор наистина се справя доста добре“, мислеше си Майлс. Той разделяше порциона си със Майлс без оплаквания и дори без коментар и не приемаше да остави за себе си по-голяма част от него, въпреки че Майлс настояваше за това.

Скоро след като корабът акостира на станция Аслънд, Грегор беше изкаран навън заедно с останалите работници. Майлс нервно изчакваше колкото е възможно по-дълго, за да може обстановката на кораба да се успокои и постовете на караула да бъдат свалени, но все пак не толкова, че да рискува корабът да потегли, докато все още е на борда му.

Майлс предпазливо подаде глава от вратата на каютата. Коридорът беше тъмен и пуст. От тази страна люкът към дока не се охраняваше. Майлс още носеше синята куртка и панталоните върху другите си дрехи с пресметнатия риск, че при потеглянето от станцията към работните бригади се отнасят като към свои хора и най-малкото, няма да се различава отдалече.

Той пристъпи през люка решително и едва не се паникьоса, когато видя един човек, облечен в златисточерна ливрея, да се размотава от другата му страна. Стънерът му беше в кобура, а с двете си ръце беше обгърнал пластмасова чашка, от която се вдигаше пара. Кривогледите му червени очи огледаха Майлс без любопитство. Майлс го удостои с кратка усмивка, без да забавя крачката си. Часовият му отвърна с кисела гримаса. Явно, задълженията му се състояха в това да не разрешава на никого да влиза в кораба, а не да го напуска.