Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 91

— И на комарианците открития въздух не им понася — в името на справедливостта отбеляза Майлс. — Познавах един, който имаше проблеми с дишането всеки път когато трябваше да излезе на открито, нещо като астма. Чисто психосоматично⁷.

Грегор сви рамене. Беше забил поглед в носовете на обувките си.

— Както и да е. Забелязах, че не се виждаше охрана. За разнообразие, изглежда. Не знам защо. По-рано там имаше човек. Мислеха, че съм заспал, предполагам. Беше след полунощ. Не можех да заспя. Бях се навел през парапета на балкона и си мислех, че ако се катурна надолу… — Грегор се поколеба.

— Ще стане бързо — сухо довърши мисълта му Майлс. Това душевно състояние му беше познато. О, да!

Грегор вдигна очи към него и се усмихна с ирония.

— Да. Бях леко пийнал.

„Бил си мъртво пиян.“

— Бързо. Да. Разбит череп. Щеше да боли много, но за кратко. Може би дори нямаше и да боли много. Може би просто една нажежена мълния.

Майлс потръпна, но това остана скрито покрай треперенето от шоковата палка.

— Прекрачих парапета. Хванах се за онези растения и… Тогава разбрах, че мога да се спусна надолу със същата лекота, с която можех и да се изкатеря нагоре. Дори по-лесно. Почувствах се свободен, като че ли бях умрял. Започнах да вървя. Никой не ме спря. През цялото време очаквах някой да ме спре. Спрях се чак на товарния док на аеродрума. В един бар. Казах на оня тип, свободния търговец, че съм космически навигатор. Познавам навигацията от корабната си служба. Казах му, че съм загубил документите си и се страхувам, че бариарската сигурност може да ме прибере. Повярва ми като че ли… Както и да е, даде ми работа. Сигурно сме напуснали орбитата на Комар, преди моят ординарец да влезе в спалнята ми, за да ме събуди.

Майлс си гризеше кокалчетата на пръстите.

— И така, от гледна точка на ИмпСи си се изпарил от напълно охранявана стая. Никаква бележка. Никаква следа. И то на Комар.

— Корабът направи директен преход до Пол. Там останах на борда, а след това без спиране до Консорциума. Отначало не се справях много добре. Беше товарен кораб. Реших, че започвам да се оправям по-добре, но предполагам, че не е било точно така. Но си мислех, че така или иначе, Илиян вероятно е непосредствено зад гърба ми.

— Комар — Майлс разтри слепоочията си. — Разбираш ли какво става там сега? Илиян сигурно е убеден, че това е някакво политическо отвличане. Хващам се на бас, че е привикал всеки оперативен работник и половината армия и разглобява онези куполи болт по болт, за да те търси. Ти си доста пред тях. Няма да те търсят отвъд Комар преди… — Майлс преброи дните на пръстите си. — Все пак Илиян трябва да е вдигнал под тревога всичките си външни агенти… почти преди седмица. Ха! На бас, че това е било съобщението, което вдигна Унгари във въздуха точно преди да изчезне с такава бързина. Изпратено до Унгари, не до мен. — „Не до мен. Мен никой дори не ме брои.“ — Но трябва да е било съобщено във всички новини…