Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 92

— Беше — обясни Грегор. — Появи се раздуто съобщение, че съм болен и съм се оттеглил да почивам в уединение във Воркосиган Сърли. Потулват го…

Майлс можеше да си го представи.

— Грегор, как можа да направиш такова нещо! У дома ще се побъркат!

— Съжалявам — сковано каза Грегор. — Разбрах, че е грешка… почти веднага. Дори преди да ми премине махмурлука.

— Тогава защо не слезе на Пол и не отиде в Посолството на Бариар?

— Мислех, че все още бих могъл… По дяволите! — избухна той. — Защо тези хора трябва да ме притежават!

— Това са детинщини, глупако! — каза през зъби Майлс.

Грегор отметна ядосано глава, но не каза нищо.

Пълното разбиране на собственото му положение едва започваше да прониква в Майлс. Като олово в стомаха му. „Аз съм единственият човек в тази вселена, който в момента знае къде е императорът на Бариар. Ако нещо се случи с Грегор, бих могъл да го наследя. Всъщност, ако с него се случи нещо, доста хора ще сметнат, че аз…“

А ако центърът Хийгън открие кой е Грегор в действителност, ще настъпи една обща лудост с епични размери. От Джаксън ще го вземат просто заради откупа. Аслънд, Пол и Вервейн — на всяка от тях или на всички заедно може да им се прииска да си поиграят на власт и сила. И Сетаганда повече от всички. Ако успеят тайно да сложат ръка на Грегор, кой знае какво изтънчено психологическо програмиране могат да предприемат. Ако ли пък го направят явно, какви ли заплахи ще последват? А и двамата, Майлс и Грегор, бяха хванати в капан на някакъв кораб, върху който нямаха контрол. Майлс можеше всеки момент да бъде заловен от горилите на Консорциума или още по-лошо…

Сега Майлс беше офицер от ИмпСи и нищо друго нямаше значение. Клетвата за вярност на ИмпСи беше сигурността на императора. Императорът — обединяващата икона на Бариар. Грегор — неподдаваща се плът, напъхана насила в тази рамка. Икона, плът… кое от тях изискваше безпрекословната му вярност? „И двете. Той е мой. Затворник, бягащ, преследван от Господ знае какви врагове, с мания за самоубийство… И целият мой.“

Майлс преглътна безумния крясък, който напираше в него.

ДЕСЕТА ГЛАВА

След кратък размисъл, който беше възможен сега, когато ехото от шоковата палка отшумяваше, Майлс разбра, че трябва да се скрие. В сегашното си, договорирано положение на роб Грегор щеше да е на топло, нахранен и на сигурно място през целия път до станцията на Аслънд, ако Майлс не го изложеше на опасност. Може би. Майлс допълни списъка си с поуки, извлечени от житейския опит. Нарече го правило 27Б. Никога не вземай ключови тактически решения, докато си под влиянието на конвулсивни контракции, вследствие на електрошок.

Майлс започна огледа на каютата. Космическият съд не беше затворнически кораб. В оригиналния си вид каютата е била замислена като кабина на евтин транспортен кораб, не като подсигурена килия. Празните шкафчета под двете масички бяха прекалено широки и твърде явни за скривалище. Един от панелите на пода беше повдигнат, за да се улесни достъпът до устройства, разположени в пространството между различните равнища, но мястото под него беше студено, тясно, плитко и гъмжеше от енергийни вериги и захранващи гравитационната решетка мрежи… Грубите гласове, които се чуха откъм коридора, помогнаха на Майлс да се реши. Той се промъкна през тясната цепнатина, с обърнато нагоре лице и плътно прибрани към тялото си ръце и издиша.