Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 89

— Като си продадеш дрехите. И документите. Оставаш на моето място, а аз тръгвам вместо тебе.

Мъжът го изгледа с подозрение.

— Какъв е номерът?

— Няма номер. Имам много пари. Съвсем скоро щях да си платя и да си тръгна оттук — Майлс спря за секунда. — Въпреки че ще трябва и да доплащам за оказване на съпротива при ареста…

Аха — уловката проработи. Мъжът изглеждаше малко позаинтригуван.

— Моля ви! Трябва да отида с… с приятеля си. Веднага. — Брътвежът се усилваше. Техниците се трупаха в далечния край на стаята, при изхода. Грегор се мотаеше зад койката на мъжа.

Мъжът сви устни.

— Не — реши той. — Ако това, заради което си тук, е по-лошо и от тази дупка, не искам да имам нищо общо с него — той се завъртя и седна в леглото. Готвеше се да стане, за да се присъедини към останалите.

Майлс, все още свит на пода, вдигна умолително ръце.

— Моля ви!

Заел идеална позиция, Грегор нанесе удар. С чиста хватка той сграбчи мъжа за гърлото и го прехвърли зад койката си, където не можеха да ги видят. Слава Богу! Бариарската аристокрация все още настояваше за военното обучение на своите издънки. Майлс се изправи със залитане, за да прикрие сцената, която се разиграваше зад койката. От пода се дочуха няколко глухи удара. След няколко мига една синя затворническа куртка се плъзна под койката и се спря в обутите в сандали крака на Майлс. Той клекна и я навлече върху зелената коприна на своето облекло. За щастие, беше му малко големичка. След това се напъха и в широките панталони, които последваха куртката. Шум от бутане, докато тялото на мъжа бъде изтикано и скрито под койката, и Грегор се изправи — леко задъхан и много блед.

— Не мога да се оправя с шибания колан! — каза Майлс. Краищата на колана се тресяха в ръцете му.

Грегор пристегна панталона и нави въздългите крачоли.

— Трябват ти документите му, иначе няма да получиш храна и няма да отчиташ изработеното си — изсъска Грегор и артистично се облегна на леглото в небрежна поза.

Майлс провери джоба и откри стандартна компютърна карта.

— Добре — той застана до Грегор широко усмихнат. — Всеки момент ще припадна.

— Недей. Ще привлечеш внимание — ръката на Грегор се сключи около лакътя на Майлс.

Те прекосиха стаята и се присламчиха към тътрещата се, мърмореща синя редица. Един сънен на вид надзирател ги проверяваше на вратата, като преглеждаше документите им със сканер.

— …двайсет и три, двайсет и четири, двайсет и пет. Това е. Водете ги. — Бяха предадени на друга група надзиратели, които не носеха униформите на Консорциума, а бяха облечени в някакви невзрачни ливреи в златисто и черно. Майлс държеше главата си сведена, докато ги подкарваха навън от ареста. Единствено ръката на Грегор го задържаше на крака. Минаха през някакъв коридор, после през друг, надолу с асансьора (Майлс едва не повърна по време на спускането) и през още един коридор. „Ами ако тази проклета карта има локатор?“ — внезапно се сети Майлс. При спускането със следващия асансьор той я пусна. Мъничката карта потрепна в далечината — тихичко и незабележимо. Товарен док, люк, кратката безтегловност в ръкава, свързан с кораба, и вече бяха на борда. „Къде си, сержант Овъролт?“