Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 78

— Нямам желание да предизвиквам гражданска война в собствената си командна структура — каза Майлс кротко. „Засега.“ — Мисля, че по-важното е да не заподозре, че си говорил с мен насаме. Остави го да докладва. И преди съм постигал споразумения с адмирал Озер, които са били от полза и за двама ни.

— Не съм сигурен, че Озер мисли така, сър. Според мен той смята, че е бил прецакан.

Майлс се прокашля и се опита смехът му да прозвучи искрено.

— Ето какво. Аз удвоих флотилията по време на войната Тау Верд. Даже като трети офицер, той се оказа начело на повече, отколкото беше имал преди това — един скромен резен от големия пай.

— Но страната, с която от самото начало ни бяхте свързали, загуби.

— Не е така. И двете страни спечелиха от примирието, което наложихме. Резултатът — победа срещу победа, като изключим малко позагубен престиж. Какво, Озер не може ли да почувства, че е победил, ако някой друг не е загубил?

Кодак изглеждаше строг.

— Може би случаят е точно такъв, сър. Чувал съм го да казва, че всичко е било блъф. Според него никога не сте били адмирал, нито какъвто и да било офицер. Ако Тънг не играел двойна игра, той щял да ви прати по дяволите с ритници по задника. — Кодак се взираше в Майлс. — Какъв бяхте наистина?

Майлс отвърна с блага усмивка.

— Аз бях победителят. Спомняте ли си?

Кодак изсумтя полуразвеселен.

— Ъхъ.

— Не се оставяйте ревизионистичната история на Озер да замъгли съзнанието ви. Та вие бяхте там.

Кодак унило поклати глава.

— Вие всъщност не сте имали нужда от моето предупреждение, нали? — Той се размърда и се изправи.

— Не приемайте нищо безусловно. И, ъ-ъ… грижи се за себе си. Което значи пази си задника. Ще се сетя за теб, след време.

— Сър — Кодак кимна. Овъролт, който чакаше в коридора, заел стойката на имперски гвардеец, го съпроводи строго до люка.

Майлс седеше в каюткомпанията, гризеше ръба на чашата за кафе и размишляваше върху някои удивителни аналогии между преструктурирането на командването в една флотилия от независими наемници и междуособните войни на бариарската класа Вор. Можеше ли да се мисли за наемниците като за един макет, опростена или лабораторна версия на реалното? „Озер трябва да се е навъртал наоколо по време на Вордарианското претендентство и да е видял как действат големите момчета.“ Все пак, най-добре щеше да е Майлс да не подценява потенциалните опасности на ситуацията. Неговата смърт в един миниатюрен конфликт щеше да е точно толкова безусловна, колкото и в голям.

По дяволите! Каква смърт? Какво общо имаше той с Дендарии или с Озерани в края на краищата? Озер е бил прав, наистина беше блъф и единственото чудно нещо бе, колко ли му е трябвало да си отвори очите за този факт. Майлс не виждаше никаква належаща нужда да се забърква отново с Дендарии. Всъщност той можеше чудесно да се измъкне от едно опасно политическо затруднение. Нека Озер ги задържи, те и без това са били първо негови.