Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 76

Овъролт изглеждаше донякъде обезсърчен.

— Не много. — Той присви очи по посока на двамата мъже.

* * *

На Кодак му отне не повече от час, за да открие Майлс на кораба му. Унгари още го нямаше.

— Казва, че иска да говори с вас — рече Овъролт. Двамата с Майлс се вгледаха във видеомонитора, който даваше образ от прага на люка, където Кодак пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. — Как мислите, какво всъщност иска?

— Вероятно да говори с мен — каза Майлс. — Проклет да съм, ако и аз не искам да говоря с него.

— Доколко добре го познавате? — попита Овъролт подозрително, вперил поглед в образа на Кодак.

— Не много — призна Майлс. — Изглеждаше способен подофицер. Познаваше снаряжението си, поддържаше хората си в постоянно движение, удържаше позициите си под обстрел.

В интерес на истината — като се връщаше назад в мислите си — контактите на Майлс с този човек винаги бяха кратки, все по работа… но някои от онези минути бяха критични в дивата несигурност на боя. Дали странният гъдел в стомаха на Майлс бе наистина достатъчна мярка за сигурност по отношение на един човек, когото не беше виждал почти четири години?

— Ще го сканираш, естествено. Но нека го пуснем и да видим какво иска.

— Както заповядате, сър — отвърна Овъролт равнодушно.

— Заповядвам.

Кодак не изглеждаше засегнат от това, че го сканират. Носеше само един регистриран стънер. Но си го биваше и в ръкопашен бой, припомни си Майлс — едно оръжие, което никой не можеше да конфискува. Овъролт го съпроводи до малката каюткомпания (пардон! — бетианците биха я нарекли „стая за отмора и възстановяване“).

— Господин Рота — Кодак кимна. — Ъ-ъ… надявах се, че ще можем да поговорим тук насаме. — Той колебливо погледна Овъролт. — Или вие замествате сержант Ботари?

— В никакъв случай. — Майлс даде знак на Овъролт да го последва в коридора и проговори едва когато вратите с лека въздишка се затвориха.

— Мисля, че притеснявате с присъствието си, сержант. Ще имате ли нещо против да чакате отвън? — Майлс не уточни кого точно Овъролт притеснява. — Можете да наглеждате монитора, разбира се.

— Безразсъдна идея — намръщи се Овъролт. — Ами ако ви нападне?

Майлс нервно барабанеше с пръсти по шева на панталона си.

— Не е изключено. Но предстои да се отправим към Аслънд, където според Унгари са заели позиции Дендарии. Той може да притежава полезна информация.

— Ако казва истината.

— Дори лъжите понякога говорят. — С този съмнителен аргумент Майлс се вмъкна в каюткомпанията, изоставяйки Овъролт.

Той кимна на своя посетител, който вече се беше настанил на една маса.

— Ефрейтор Кодак.

Лицето на Кодак светна.

— Вие наистина си спомняте?!

— О, да. Ами, а-а… още ли сте с Дендарии?

— Да, сър. Сега съм сержант Кодак.

— Много добре. Не съм изненадан.

— И, м-м… с наемниците Озерани.

— Така значи. Дали това е добре или не, тепърва ще се разбере.

— За какъв се представяте, сър?

— Виктор Рота, търговец на оръжие.

— Това е добро прикритие — отвърна трезво Кодак, като кимна.

Майлс се опита да зададе следващия си въпрос възможно най-непринудено и се зае да налива кафе.