Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 77

— Та какво правите на Пол-6? Мислех, че флотилията е наета на Аслънд.

— На станцията на Аслънд тук в центъра — поправи го Кодак. — Само на два дни полет е напряко през системата. Поне това, което до момента е изградено. Държавни предприемачи… — той поклати глава.

— Изостанали от графика и в преразход?

— Познахте — той пое кафето, без да се колебае, задържа го в сухите си ръце и сръбна една глътка. — Не мога да остана дълго. — Доизпи чашата си на един дъх. Сложи я на масата. — Сър, мисля си, да не би да съм ви направил лоша услуга. Бях толкова изумен като ви видях там… Както и да е. Вие на път обратно към флотилията ли сте?

— Боя се, че не мога да разисквам плановете си.

„Дори и с теб.“

Кодак го прониза с черните си бадемови очи.

— Вие сте си все същият шмекер.

— Вие като изпитан боец, може би предпочитате фронталния сблъсък?

— Не, сър! — Кодак леко се усмихна.

— Хайде, разправяйте. Доколкото разбирам, вие сте — или, ти си един от разузнавателните агенти на флотилията, разпръснати из центъра. Организацията разпаднала ли се е в мое отсъствие?

Всъщност може би половината от настоящите обитатели на Пол-6 бяха шпиони от някакъв ранг, като се има предвид броят на потенциалните участници в тази игра. Да не говорим за двойните агенти — трябваше ли всеки от тях да се брои за двама?

— Защо ви нямаше толкова дълго, сър? — тонът на Кодак беше почти обвинителен.

— Не това беше намерението ми. — Майлс изчакваше. — Известно време бях пленник на… едно място, което по-добре да не описвам. Отървах се едва преди три месеца.

Е, това също беше начин да се опише остров Кирил.

— Вие, сър?! Можехме да ви освободим…

— Не, не можехте — Майлс бе рязък. — Ситуацията беше крайно деликатна. Проблемът бе решен по начин, който ме удовлетворяваше. Но после бях изправен пред… значително прочистване в мои оперативни зони, извън флотилията Дендарии. Съжалявам, но хората не са единственото, което ме занимава. Въпреки всичко, аз съм обезпокоен. Трябваше да науча нещо повече от комодор Джесек.

„Наистина трябваше.“

— Комодор Джесек вече на е командващ. Имаше финансова реорганизация и преструктуриране на командването преди около година, благодарение на капитаните-собственици и адмирал Озер. Начело с адмирал Озер.

— Къде е Джесек?

— Беше понижен във флотски инженер.

Смущаващо, но Майлс можа да си го представи.

— Това не е непременно лошо. Джесек никога не е бил така енергичен, като, да кажем, Тънг. Ами Тънг?

— Той пък беше понижен от началник-щаб до офицер от личния състав. Една нищожна длъжност.

— Това си е… прахосничество.

— Озер не се доверява на Тънг. А и Тънг не обича Озер. От една година Озер все се опитва да го изтласка, но той се държи, въпреки унижението от… хм. Не е лесно човек да се отърве от него. Озер не може да си позволи, засега, да отстрани всеки десети. А и твърде много хора на ключови позиции са предани на Тънг.

Майлс повдигна вежди.

— Включително и ти?

Кодак отвърна сдържано.

— Свърших някои работи за него. Давах си сметка, че е по-висш офицер.

— Аз също.

Кодак кимна кратко.

— Сър, работата е там, че… човекът, който беше с мен в закусвалнята, ми е старши тук. И е от хората на Озер. Не мога да измисля никакъв друг начин да го накарам да не докладва за случайната ни среща, освен да го убия.