Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 75

— Цената?

Майлс назова цифра в бетиански долари.

— Нечувано! — Лига се люшна назад в стола.

Майлс сви рамене.

— Помислете. Вашата… организация може да се окаже в доста неизгодно положение, ако не повишите първи отбранителната си способност.

— Ще… трябва да проверя. Ммм… мога ли да взема този диск, за да го покажа на своя, ъ-ъ… ръководител?

Майлс сви устни.

— Не допускайте да ви хванат с това.

— Няма начин. — Втренчен смаяно в проблясващата фигура на войника, Лига прегледа демонстрационния запис още веднъж, преди да прибере диска в джоба си.

Готово. Стръвта беше закачена и кукичката хвърлена в мътното. Щеше да е много интересно да се види какво кълве: дребни рибки или огромни морски чудовища. Лига беше риба от подклас гатога, отсъди Майлс. Е, все отнякъде трябваше да започне.

Когато отново се върнаха в залата, Майлс с безпокойство измънка на Овъролт:

— Добре ли мина?

— Съвсем гладко, сър — успокои го той.

Е, може би. Сякаш нещата бяха наред, вървяха по план. Той почти усети как потъва в лепкавата индивидуалност на Виктор Рота.

За обяд Майлс заведе Овъролт в една закусвалня с открити места към залата, така че всеки, който не следеше Унгари, можеше да ги наблюдава. Той задъвка сандвич с протеин и позволи на изопнатите си нерви малко да се поотпуснат. Дотук сякаш всичко беше минало нормално. Съвсем не бе така превъзбуждащо както…

— Адмирал Нейсмит!

Майлс едва не се задави с един полусдъвкан залък, когато рязко извърна глава, за да открие източника на изненадания глас. Овъролт скочи под пълна тревога, но все пак се сдържа да не сграбчи без време скрития стънер.

Двама души се бяха спрели до масата. Не познаваше единия. Другия… По дяволите! Беше му познато това лице с квадратна челюст, кафява кожа — прекалено стегнат и здрав за възрастта си, за да мине за нещо друго освен за войник, независимо от полианските цивилни дрехи. Името, името…! Един от командосите на Тънг, командир на десантна совалка. За последен път Майлс го видя, когато заедно окомплектоваха снаряжението си в арсенала на „Триумф“, готвейки се за абордажно сражение. Клайв Кодак, това беше името му.

— Съжалявам, грешите — отрече Майлс по рефлекс. — Името ми е Виктор Рота.

Кодак замига.

— Какво? О, извинете. Тоест… Вие много приличате на един човек, когото познавах. — Той забеляза Овъролт, чийто очи трескаво очакваха само знак от Майлс. — Ъ-ъ… може ли да седнем при вас?

— Не! — отвърна Майлс остро, изпаднал в паника. „Не, чакай.“ Не биваше да отхвърля една евентуална връзка. Това беше усложнение, за което трябваше да е подготвен. Но да задейства Нейсмит, преди да е дошъл моментът, без нареждания от Унгари… — Във всеки случай, не и тук — набързо се поправи Майлс.

— Аз… Разбирам, сър. — С кратко кимване Кодак се оттегли незабавно, като повлече след себе си и своя спътник. Само веднъж успя да хвърли поглед назад през рамо. Майлс едва сдържа порива си да захапе една салфетка. Двамата мъже се отдалечаваха към центъра на залата. От техните припрени жестове личеше, че спорят.

— А това мина ли гладко? — печално попита Майлс.