Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 73

В другия край на залата, точно срещу Майлс, бездействаше едно ексцентрично трио. Голям мъжага, облечен в свободни дрехи, чудесни за носене на скрито оръжие, оглеждаше мястото с безпокойство. Без съмнение, събрат по професия на сержант Овъркил. Всеки от двамата забеляза другия, размениха си смразяващи погледи, след което старателно се отбягваха. Охраняваният беше безличен човечец, който бледнееше, почти незабележим, край жената с него. Тя беше дребна, но удивително темпераментна. Платиненорусата й коса, подстригана ниско, и крехката й фигура я правеха чудновата като малка фея. Черният й костюм беше сякаш облян в електрически искри, струящи по кожата й като вода. Черните обувки с тънки токчета напразно я повдигаха с няколко сантиметра. Устните й, оцветени в кървавочервено, хармонираха с трептящия шарф, който се извиваше покрай алабастровите ключици, за да се спусне на дипли от раменете надолу и оформи като в рамка оголения й гръб. Тя изглеждаше… скъпо.

Очите й уловиха запленения взор на Майлс. Брадичката й се повдигна и тя на свой ред се взря студено в него.

— Виктор Рота? — гласът го накара да подскочи.

— А-а… господин Лига? — осмели се да отговори Майлс, като се извърна. Бледи заешки черти, издадена устна, черна коса — това бе човекът, който твърдеше, че желае да подобри въоръжението на охраната на своя астероиден рудодобив. Как и откъде Унгари го беше изнамерил? Майлс не беше сигурен, че иска да знае.

— Уредил съм самостоятелна стая, за да поговорим — усмихна се Лига и кимна към входа на близкия жилищен отсек. — Е — добави той, — сякаш всички правят бизнес тази сутрин. — Той посочи с глава триото на другия край — вече квартет, който се отдалечаваше. Двата края на шарфа се вееха като знаменца, след бързо пристъпващата блондинка.

— Коя беше тази жена? — попита Майлс.

— Не зная — отвърна Лига. — Но този, след когото вървят, е главната ви конкуренция тук. Агентът на Посредническа къща „Фел“, експерти на Джаксън по въоръженията.

Той имаше вид по-скоро на бизнесмен на средна възраст, поне откъм гърба.

— Пол допуска Джаксън да оперират тук? — запита Майлс. — Мислех, че напрежението е високо.

— Между Пол, Аслънд и Вервейн, да — каза Лига. — Но консорциумът Джаксън открито прокламира неутралитет. Извличат полза от всичко. Впрочем тук не е най-доброто място да говорим за политика. Да вървим, а?

Точно според очакванията на Майлс, Лига го въведе в иначе явно необитавана стая, сега специално наета за случая. Майлс започна заучената си тирада. Декламацията си за ръчните оръжия прекъсваше с брътвежи за наличен инвентар и дати за доставка.