Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 69

— Странно. Защо?

— Наистина защо? — Илиян сви устни. — Един от многото въпроси, макар че едва ли е най-спешният. Притеснява ме сетагандската връзка. Или липсата на такава. Общият хаос в региона ща навреди колкото на нас, толкова и на Сетаганда. Но ако след края на хаоса Сатаганда успее някак да придобие контрола върху центъра Хийгън. А? Тогава те ще могат да блокират или да поставят под контрол бариарския трафик, така както ние контролираме техния през Комар сега. Наистина, ако приемем, че Сетаганда контролира прехода Комар-Сетаганда, това ще им осигури позиции на два от нашите четири главни галактически маршрута. Това шикалкавене, това придвижване като из лабиринт — намирисва ми на техните методи. Ще засмърди. Само да успея да забележа лепкавите им ръце да дърпат струните. Трябва да са там, дори и все още да не мога да ги видя… — Илиян поклати глава, докато се разхождаше из стаята. — Ако скокът през Сбора Джаксън беше затворен, всички щяха да са принудени да преправят маршрутите си през Сетагандската империя. В това има изгода…

— Или през нас — отбеляза Майлс. — Защо Сетаганда ще ни прави тази услуга?

— Мислех за една възможност. Всъщност, мислех за девет, но тази е за теб, Майлс. Кой е най-добрият начин да се превземе един преход?

— От двата края едновременно — автоматично изрецитира Майлс.

— Което е една от причините, поради които Пол бяха толкова предпазливи никога да не допуснат да увеличим военното си присъствие в центъра Хийгън — продължи Илиян. — Но да предположим, че някой на Пол се подведе по противния слух, който с такава мъка овладях, че наемниците Дендарии са личната армия на определен представител на лордството Вор от Бариар? Какво ще си помислят?

— Ще си помислят, че се готвим да ги прескочим — отвърна Майлс. — Може да ги обхване паника, параноя… Могат дори да потърсят временен съюз със… да речем, Сетаганда.

— Много добре — кимна Илиян.

Капитан Унгари, който слушаше с вежливото търпение на човек, преминал през всичко това, погледна Майлс и одобри хипотезата с кимване на глава.

— Но дори и да ги приемем за независима сила — продължи Илиян, — Дендарии са още един дестабилизиращ фактор в региона. Цялата ситуация е обезпокоителна — с всеки ден напрежението расте без явна причина. Една грешка, един фатален инцидент може да взриви бурята. Класически хаос. Този път наистина. Няма да е възможно да го спрем. Причините, Майлс. Искам информация.

Обикновено Илиян искаше информация със същата страст, с която разпнатия жадува за капка вода. Сега той се обърна към Унгари.

— Е, какво мислите, капитане? Ще се справи ли?

Унгари не бързаше да отговаря.

— Физиката му е… по-подозрителна, отколкото си представях.

— Като камуфлаж това не е непременно недостатък. В неговата компания ще си почти невидим. Невинното агънце и ловецът.

— Може би. Но ще може ли да носи товара? Няма да имам много време, за да се правя и на бавачка. — Баритонът на Унгари звучеше изискано и по градски — явно един от модерните образовани офицери, въпреки че не носеше значката на академията.