Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 68

— Стратегията на космическите преходи — промърмори Илиян. Той се вгледа в блещукащата схема. — Четирима играчи на една дъска. Трябва да е просто… Все пак — Илиян протегна ръка за дистанционното и седна с въздишка. — Хийгън е повече от потенциална точка на задръстване за четирите прилежащи му системи. Двайсет и пет процента от нашия собствен търговски трафик преминава оттам, през Пол. И макар че Вервейн е затворен за военни съдове на Сетаганда, така както и Пол е затворен за нашите, Сета осъществяват важен цивилен обмен през същия преход и навън покрай Сбора Джаксън. Ако нещо, например война, блокира Хийгън, Сетаганда ще бъде почти толкова ощетена, колкото и ние. И все пак, след години взаимна незаинтересованост и пълен неутралитет, този празен регион изведнъж се оживява от нещо, което мога да определя само като надпревара във въоръжаването. И четирите съседа, изглежда, трупат военен потенциал. Пол увеличава въоръженията си на всичките си шест станции за скок в посока към центъра. Дори изтеглиха част от силите си, разположени откъм нашата страна. Намирам това за изненадващо, като се има предвид, че Пол са изключително предпазливи към нас, откакто завзехме Комар. От своя страна консорциумът на Сбора Джаксън прави същото. Вервейн използват наемническа флота, наречена „Рейнджърите на Рандал“. Цялата тази активност предизвиква лека паника на Аслънд, чийто интереси в центъра Хийгън по очевидни причини са най-критични. Тази година хвърлят половината от военния си бюджет за изграждането на главна станция — по дяволите, летяща крепост, за контролиране на пунктовете за скок. А за да закърпят положението, докато се подготвят, и те са наели оръжия. Може да ги познаваш. Наричаха се „Независима наемническа флотилия на Дендарии“ — Илиян спря и повдигна едната си вежда, наблюдавайки реакцията на Майлс.

Най-после някаква връзка. Или не беше така. Майлс изпусна дъха си.

— Навремето бяха специалисти по блокадите. Предполагам, че се връзва. Защо ъ-ъ… казвате наричаха се Дендарии? Променили ли са името си?

— Както изглежда, неотдавна са се върнали към старото си име — „Наемниците на Озеран“.