Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 67

— Младши лейтенант Воркосиган, това е капитан Унгари. Капитан Унгари е един от моите галактически оперативни работници. Има десетгодишен опит в събирането на информация за този отдел. Неговата специалност е оценката на военния потенциал.

Унгари удостои Майлс с учтиво кимване, сякаш да потвърди представянето. Непроницаемият му поглед на мига прецени Майлс. Майлс се почуди каква ли би могла да е оценката на шпионина за джуджето във военна униформа пред него и се опита да се поизправи. Нямаше никаква забележима реакция на Унгари при вида на Майлс.

Илиян се облегна във въртящия се стол.

— И така, кажете ми, младши лейтенант, какви са последните ви вести от наемниците Дендарии?

— Сър? — Майлс се олюля назад. Не очакваше, че разговорът ще вземе тази насока… — Аз… напоследък… никакви. Преди около година получих писмо от Елена Ботари — Ботари Джесек, това е цялото име, но то е само лично, ъ-ъ… поздрави за рождения ми ден.

— Това го имам. — кимна Илиян.

„Наистина ли, копеле!“

— И нищо оттогава?

— Не, сър.

— Хм — Илиян размаха ръка в оскъдния въздух. — Седни, Майлс. — Заговори на по-висок глас. Тонът му беше делови. „Най-после нещо по-така?!“ — Хайде да се занимаем с малко астрография. Казват, че географията е майка на стратегията. — Илиян си играеше с един от бутоните на конзолата.

Върху холографския екран се оформиха ярките триизмерни контури на карта на космическите маршрути. Приличаше по-скоро на модел на някаква странна органична молекула, изработен от топчета и клечки от разноцветна светлина. Топчетата представляваха космическите кръстовища в териториалния космос на отделните планети, а клечките космическите преходи през които се осъществяваха скоковете между тях. Беше схематична и информацията в нея изглеждаше твърде сбита. Илиян заби пръст в участък от червени и сини искри, разположен в центъра на едно празно топче, от което под налудничави ъгли излизаха четири клечки. И четирите водеха към други сложни топчета. Напомняше на крив келтски кръст.

— Познато ли ти изглежда?

— Това в средата е центърът Хийгън, нали, сър?

— Добре — Илиян му подаде дистанционното управление. — Направете стратегическа анализ на центъра Хийгън, младши лейтенант.

Майлс прочисти гърлото си.

— Това е система с двойна звезда, няма обитаеми планети. Няколко станции и енергийни сателити и почти никакви причини човек да се застои. Както много от другите връзки, обслужващи проходите, стойността й идва от това, което е около нея. В този случай — четири допирни точки с териториален космос на населени планети. — Докато говореше, Майлс усилваше яркостта на всяка част от образа, за да подчертае думите си.

— Аслънд. Аслънд е cul-de-sac, като Бариар. Центърът Хийгън е единствената й врата към по-голямата галактическа мрежа. Хийгън е така жизнено необходим за Аслънд, както Комар е за нас. Сборът Джаксън. Центърът Хийгън е само един от петте изхода от териториалния космос на Джаксън. Да оставим настрана твърденията, че са изследвали половината галактика. Това са лъжи. Вервейн. Вервейн има два изхода — един към центъра и един в секторите за преход, контролирани от Сетагандската империя. И четвърто, разбира се, нашият добър съсед, планетата и републиката Пол. Която на свой ред се свързва с нашата собствена многопреходна Комар. Освен това през Комар е единственият ни преход, който дава възможност за скок по права линия към сектора на Сетаганда. Този преход е бил или строго контролиран, или направо затварян за движението на сетагандски съдове още откакто сме го завладели. — Майлс вдигна очи към Илиян. Надяваше се, че е на прав път. Илиян погледна Унгари, който си позволи леко да повдигне вежди. Какво ли означаваше пък това?