Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 71

Майлс се усмихна покорно, за да покаже, че е разбрал намека. „Ще бъда добричък, сър. Само ме изпратете в космоса!“ От безплътен дух в невинно агънце за примамка. Това повишение ли беше?

ОСМА ГЛАВА

Виктор Рота — агент за посредничество и доставка. Звучеше като сводник. Майлс недоверчиво разглеждаше новото си лице, възпроизведено на видеоекрана в неговата каюта. С какво в края на краищата беше по-лошо едно обикновено, спартанско огледало? Откъде Илиян беше взел този кораб? Произведен на Бета, корабът изобилстваше с всякакви бетиански джунджурии, създаващи удобство и лукс. Майлс се забавляваше с гадната мисъл какво щеше да стане, ако програматорът на сложната звукова зъбочистачка сбъркаше в един момент.

Облеклото на „Рота“ бе неопределено от гледна точка на предполагаемия му произход. Майлс беше отхвърлил бетианския саронг⁵ — на станция Пол-6 не беше достатъчно топло за него. Носеше увисналите си зелени панталони, пристегнати с връв от бетиански саронг и бетиански модел сандали. Зелената риза беше от евтина синтетична коприна, произведена на Ескобар, а останалото бе също толкова скъпо — еклектичният гардероб на човек от Бета колониите, който отскоро кръстосва галактиката. Той си мърмореше на глас, за да си възвърне позабравения бетиански акцент, докато се мотаеше из свръхмодерната каюта на „собственика“ на кораба.

Ден преди това те бяха спрели на док тук, на Пол-6, без инциденти. Цялото триседмично пътешествие от Бариар беше преминало без инциденти. Унгари изглеждаше доволен от това. Капитанът от ИмпСи бе прекарал по-голямата част от пътуването в броене, заснемане и пресмятане на кораби, войски, държавни и военни служби за сигурност. Бяха намерили извинение за спирането си в четири от шестте станции за скок по маршрута от Пол до центъра Хийгън и Унгари пресмяташе, измерваше, сортираше, записваше в компютъра. Сега те бяха пристигнали в последния (или първи, в зависимост от посоката на пътуване) преден пост на Пол, тяхната мъничка собствена позиция в самия център Хийгън.

Някога Пол-6 просто маркирал точката за извършване на скок — не бил нищо повече от спирка за аварийно кацане и връзка за прехвърляне на комуникациите. Още не бил решен проблемът с получаването на съобщения през преходите, освен чрез физическото им пренасяне на борда на кораб, извършващ скокове през съответния преход. В най-развитите райони комуникационни кораби извършвали скокове на всеки час или дори по-често, за да излъчват по един откос от плътен сноп лъчи, които пътували със скоростта на светлината до следващата точка за скок в този район от териториалния космос, там съобщенията били улавяни, пренасяни през следващия преход от друг кораб и препредавани последователно. Това бил възможно най-бързият начин за осигуряване на информационен поток. В по-малко развитите райони човек просто е трябвало да чака — понякога със седмици или месеци — да мине кораб и да се надява, че няма да забравят да му пуснат пощата.