Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 59

Сега тя се движеше в Бариарското общество така гладко, че само най-близките й хора, които я наблюдаваха от непосредствена близост, разбираха колко му е чужда. Не се страхуваше от никого, дори от ужасяващия Илиян. Беше извън контрола на всички, дори и на самия адмирал. Небрежното безстрашие беше това, реши Майлс, което правеше майка му толкова объркваща. Да вървиш по стъпките й беше все едно да вървиш бос по живи въглени.

— Какво става навън? — попита Майлс. — Тук е почти толкова забавно, колкото и в строг тъмничен затвор. Дали пък в крайна сметка не са решили, че наистина съм метежник?

— Не мисля. Уволняват останалите — твоят лейтенант Бон и другите. Не съвсем позорно, но без пенсия и онзи статут на Имперски Васал, който изглежда означава толкова много за мъжете на Бариар…

— Мисли за него като за особен вид запас — посъветва я Майлс. — Ами Метцов и новобранците?

— Уволняват ги по същия начин. Струва ми се, че Метцов повече изгуби.

— Само се отървават от него — намръщи се Майлс.

Графиня Воркосиган сви рамене.

— Убедиха Арал, че щом няма смъртни случаи, военният съд няма да издаде по-тежка присъда. Решиха да не предявяват обвинение към новобранците.

— Хм. Радвам се. Поне така ми се струва. Ами, ъ-ъ… аз?

— Официално оставаш задържан от Имперска сигурност. За неопределено време.

— Предполага се бунището за бракувани вещи да е неопределено място — ръката му улови чаршафа и го стисна. Кокалчетата на пръстите му все още бяха подути. — Колко дълго?

— Колкото е необходимо, за да се постигне предвиденият психологически ефект.

— Какъв по-точно? Да ме побъркат? Още три дни трябва да са достатъчни.

Тя сви устни.

— Достатъчно, за да бъдат убедени бариарските милитаристи, че получаваш наказанието, което си заслужил със своето ъ-ъ… престъпление?! Докато си затворен в тази зловеща сграда, те могат да бъдат поощрявани да понасят присъствието ти, каквото и да си мислят, че става тук. Ако ти бъде разрешено да обикаляш из града и да вдигаш купони, ще бъде много трудно да се поддържа илюзията, че си обесен с главата надолу в някоя изба.

— Всичко изглежда толкова… нереално — той се отпусна на възглавницата си. — Исках само да служа. — Голямата уста на Корделия за миг се опъна в кратка усмивка, която бързо изчезна.

— Готов ли си да размислиш още веднъж за някаква друга работа, любов моя?

— Да бъдеш Вор е повече от обикновена работа.

— Да, нарича се патология. Маниакална илюзия. Галактиката е голяма, Майлс. Има и други начини да служиш. По-голям… избор.

— Тогава защо стоиш тук? — изстреля той в отговор.

— Ах — тя се засмя на докачливостта му, — по-трудно е да се устои на нуждите на някои хора, отколкото на оръжията.

— Като говориш за татко, той ще дойде ли пак?