Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 49

— Трябва ли д-да т-ти благодаря за това? — обърна се Бон към Майлс. Зъбите му тракаха. Краката и ръцете им се полюшваха като парализирани чуканчета. Той се облегна на Майлс, а Майлс увисна на него и двамата продължиха заедно, препъвайки се.

Като на умряло Майлс изграчи през вкочанените си устни:

— Получихме това, което искахме, а? Ще запечата фетина на място, преди вятърът да промени посоката си на сутринта. Никой няма да умре. На никой няма да му се пресекат яйцата. Спечелихме. Така мисля.

— Никога не съм си представял — изхриптя Бон, — че ще срещна някой по-луд от Метцов.

— Не съм направил нищо, което и ти да не си направил — възрази Майлс. — С изключение на това, че при мен се получи. Донякъде. Във всеки случай на сутринта всичко ще изглежда другояче.

— Да. По-зле — навъсено предрече Бон.

* * *

Майлс рязко се сепна от неудобната си дрямка на койката в килията си, когато вратата се отвори със съскане. Водеха Бон обратно.

— Колко е часът там навън, лейтенант? — Майлс потърка небръснатото си лице.

— Зазорява се. — Лицето на Бон изглеждаше така бледо, наболо и престъпно, както се чувстваше и Майлс. Той се отпусна на койката си и изсумтя от болка.

— Какво става?

— Навсякъде е пълно с хора на ВКР. Пуснали са един капитан от континента. Изглежда той е шефът. Току-що е пристигнал. Струва ми се, че Метцов го наговаря. Засега само снемат показания.

— Те ли ще се погрижат за фетина?

— Аха — Бон се изкикоти ехидно. — Изведоха ме само, за да го проверя и да се разпиша. Бункерът е заприличал на малка спретната фурна.

— Младши лейтенант Воркосиган, търсят ви — обади се пазачът, който беше довел Бон. — Елате с мен.

Майлс се изправи на крака. Костите му пропукаха.

— Ще се видим по-късно, лейтенант. — Той се отправи с накуцване към вратата на килията.

— Добре. Ако навън мернеш някой със закуска, защо не използваш политическото си влияние, за да го изпратиш насам, а?

Майлс се усмихна безрадостно.

— Ще опитам.

Той последва пазача по късия коридор на затвора. Затворът на база „Лазковски“ трудно можеше да бъде определен като особено сигурен. Той се различаваше от жилищните бункери единствено по това, че вратите се заключваха само от външната страна и нямаше прозорци. Обикновено времето бе по-добър страж от каквито и да е защитни прегради, да не говорим за петстотин километровия ров леденостудена вода, който заобикаляше острова.

Кабинетът на службата за сигурност на базата тази сутрин беше оживен. Двама непознати с мрачни физиономии чакаха до вратата: лейтенант и огромен сержант с отличителния знак на Имперска Сигурност на лъскавите си униформи. Имперска Сигурност, не военното контраразузнаване. Личната Сигурност на Майлс, тази, която беше охранявала неговото семейство през целия политически живот на баща му. Майлс ги погледна със задоволство.