Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 36

Метцов някак си беше успял да се включи на печелившата страна по време на Вордарианското претендентство — един чисто бариарски опит отпреди две десетилетия да се изтръгне властта от петгодишния тогава император Грегор и неговия регент. Изборът на другата страна в този граждански сблъсък бе една от възможните причини, довели един явно компетентен офицер до положението да си отбелязва изминалите години с чертички в леда на остров Кирил. Но мъртвият застой в кариерата на Метцов сякаш беше настъпил по време на бунта на Комар, преди шестнайсет години. В досието му нямаше нищо, което дори да намеква за причините, нищо освен една препратка към друго досие. Майлс разпозна кода на Имперска сигурност. Тук удари на камък.

Или може би не. Майлс сви замислено устни и набра друг код на компютъра си.

— Операции. Кабинетът на Комодор Джолиф — с официален тон занарежда Иван, докато лицето му се материализираше на видеоекрана. — О, здрасти Майлс. Какво има?

— Правя малко разследване. Помислих си, че можеш да ми помогнеш.

— Трябваше да се досетя, че не би се обадил в щаба само за да си побъбрим. Така че какво искаш?

— Мм… сега сам ли си в кабинета?

— Да. Старецът се е забил в една комисия. Товарен кораб с бариарска регистрация е конфискуван в центъра Хийгън, на станция Вервейн, по подозрение в шпионаж.

— Не можем ли да се доберем до него? Да заплашим с организиране на спасителна акция?

— Не и през Пол. Никакви военни съдове не могат да преминават през техните космически проходи. Точка.

— Мислех, че сме нещо като приятели с Пол.

— Да. Нещо като приятели. Но верванийците са заплашили със скъсване на дипломатическите си отношения с Пол, така че полианците са извънредно предпазливи. Странното е, че въпросният товарен кораб няма нищо общо с агентурната ни мрежа. Прилича на напълно изфабрикувано обвинение.

Политика на космическите проходи. Тактиката на спорните кораби. В курсовете в Имперската академия го бяха обучавали да се изправя точно пред такива предизвикателства. Освен това на тези кораби и космически станции сигурно беше топло. Майлс въздъхна със завист.

Иван присви очи.

— Защо питаш дали съм сам?

— Искам да ми извикаш едно досие. Древна история, не е свързано с текущи събития — успокои го Майлс и избърбори кода за свръзка.

— А! — Иван беше започнал да го набира, после спря. — Ти да не си луд? Това е досие на Имперска сигурност. Не мога!

— Разбира се, че можеш. Ти си точно там, нали?

— Вече не — Иван самодоволно поклати глава. — Цялата информационна система на ИмпСи беше суперзасекретена. Извън нея данни могат да се изнасят само по закодиран филтриращ кабел, който трябва специално да се свърже. За което ще трябва да се подпиша. За което ще трябва да обясня защо ми е необходим и да представя пълномощно. Упълномощен ли си за достъп до такава информация? Не? Ха, така си и помислих.