Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 38

— Ти — строго каза Иван — си отрова за кариерата. Никога повече не затъмнявай екрана на видеофона ми. Освен вкъщи, разбира се.

Майлс се ухили и позволи на братовчед си да изчезне. Известно време остана в кабинета, наблюдавайки сменящите се разноцветни видеоизображения на метеорологични карти и мислейки за командира на базата и за всички инциденти, които можеха да се случат с непокорните затворници.

Е, всичко е било много отдавна. По всяка вероятност след още пет години и самият Метцов щеше да се пенсионира, със статута си на военен с четирийсетгодишен стаж и пенсия, с която да се влее в множеството на досадните старци. Поне за Майлс проблемът изискваше не толкова решение, колкото търпение. Щеше да го надживее. Основната му цел на база „Лазковски“ беше да напусне база „Лазковски“. Тихо като дим. След време Метцов щеше да бъде забравен.

* * *

През следващите седмици Майлс потъна в сравнително поносимата рутина. С едно изключение. Пристигнаха новобранците. Всичките пет хиляди. В сравнение с тях положението на Майлс се извиси до това на почти човек. Дните станаха по-къси. База „Лазковски“ страдаше от първия истински сняг за сезона, плюс един уа-уа, продължил половин ден. Майлс успя да предскаже точно и двете.

За късмет Майлс дори беше изместен напълно от положението си на най-известния идиот на острова (нежелана слава, която си беше извоювал като потопи скатера). Това се отдаде на група новобранци, които една нощ успяха да подпалят спалните си помещения, докато си палели пръдните. Направеното от Майлс на офицерското събрание по противопожарна охрана стратегическо предложение да се преборят с проблема посредством организирането на ответен удар в тиловото снабдяване на врага с гориво, с други думи да отстрани боба от менюто, беше пометено с един леден, гневен поглед от генерал Метцов. Все пак по-късно във фоайето един честен капитан от артилерията спря Майлс, за да му благодари, че е опитал.

Толкова за обаянието на Имперските служби. Майлс се посвети на дълги самотни занимания в метеорологичния кабинет, където изучаваше теорията на хаоса и стените. Бяха изминали три месеца. Оставаха още три. Ставаше все по-тъмно.

ПЕТА ГЛАВА

Замаян от съня, Майлс скочи от леглото и наполовина се облече, преди да проумее, че наелектризиращият клаксон не е предупреждението за уа-уа. Той се спря с обувката си в ръка. Не беше и пожар или вражеско нападение. В такъв случай не беше негова работа — каквото и да е. Ритмичното пищене престана. Вярно беше. Мълчанието е злато.

Той погледна проблясващия дигитален часовник. Цифрите претендираха, че е средата на вечерта. Беше спал само около два часа, след като се стовари в леглото си изтощен след дълго пътуване в снежна буря нагоре по острова, за да поправи повреда, причинена от вятъра в Станция 11. Предавателят до леглото му не премигваше с червената си светлина, за да го извести за някакви извънредни задължения, които трябва да изпълни. Можеше отново да си легне.