Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 27

— Вие можете да попадате на когото си искате, сър. Но ако имате неофициални източници за получаване на информация, това означава, че трябва да имате и неофициални пътища за изпращането й. И в края на краищата имате само моята дума за това, което се случи. — Майлс вдигна безполезната обувка и я запрати обратно в тресавището.

Бон замислено проследи дъгата, която обувката изписа, и цопването й в кафявата вода.

— Думата на един лорд Вор?

— Това нищо не значи в тези времена на дегенерати — Майлс оголи зъби в горчива усмивка. — Питайте когото искате.

— Хм — поклати глава Бон и се отправи обратно към ховъра.

* * *

На следващата сутрин Майлс се представи в бараката на поддръжката за втората половина от работата по връщането на скатера — почистване на екипировката от калта. Днес слънцето, което грееше от часове, беше ярко, но Майлс знаеше, че е само пет часа. След около час работа той беше започнал да загрява. Чувстваше се по-добре и беше влязъл в ритъм.

В шест и тридесет лейтенант Бон, „Каменното лице“, пристигна и му доведе двама помощници.

— Я! Ефрейтор Олни. Техник Патас. Срещаме се отново — язвително се усмихна Майлс.

Двамата се спогледаха разтревожено. Майлс остана съвършено спокоен. След това не позволи на никого, най-вече на себе си, да спре дори за миг. Разговорът се ограничаваше до кратки, предпазливи технически термини. По-голямата част от екипировката беше възстановена до състояние, по-добро от онова, в което я беше получил Майлс. Той сериозно пожела приятен ден на двамата си помощници, които едва не трепереха от чувството си на несигурност. Е добре, ако досега не бяха проумели положението си, значи са безнадеждни. Майлс горчиво се питаше как може да има толкова голям късмет в установяването на добри отношения с умни мъже като Бон. Сесил беше прав, ако не можеше да се научи да командва и глупаци, никога нямаше да успее като офицер в Службите. Във всеки случай не и в Лагера на вечния скреж.

* * *

На следващата сутрин — третата от седемте на служебното му наказание, Майлс се представи на сержант Нюв. В отговор сержантът представи на Майлс един скатер, натъпкан с оборудване, диск със съответните ръководства за работа с него и график за поддръжката на канализацията и дренажната мрежа на база „Лазковски“. Без съмнение, очакваше го още едно полезно и познавателно преживяване. Майлс се запита дали генерал Метцов беше избрал тази работа лично. Почти беше убеден в това.

Положението си имаше и добра страна — двамата му помощници отново бяха с него. Явно досега Олни и Патас също не се бяха сблъсквали със спецификата на тази строителна работа, така че не притежаваха никакво превъзходство в знанията си, което да им позволи да подлагат крак на Майлс. И те трябваше първо да прочетат ръководствата. Майлс зазубри процедурните и оперативните ръководства с охота, граничеща с мания, докато помощниците му се вкиснаха. Все пак хитроумните приспособления за почистване на канализацията притежаваха несъмнен чар. Тръбите за промиване с високо налягане можеха да предизвикват някои изненадващи ефекти. Имаше химически компоненти, които притежаваха някои чисто военни свойства, като например да разтварят мигновено всичко, включително и човешка плът. През следващите три дни Майлс научи за инфраструктурата на база „Лазковски“ повече, отколкото някога си беше представял. Дори беше изчислил точката, от която цялата система можеше да бъде разрушена с един умело поставен заряд.