Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 25

— Дебелината на леда се променя с времето — добави Бон. — През зимата върху това тресавище можеш да приземиш и товарна совалка. Настъпи ли лятото, ледът изтънява. При подходяща температура на привидно твърдия лед му стигат няколко часа, за да се превърне във вода и после пак да замръзне.

— Струва… струва ми се, че разбрах това.

— Наклони! — лаконично нареди Бон. Майлс обгърна пръта и му помогна. Чувстваше хрущенето, когато сондата с пристъргване премина през ледения пласт. Ако температурата беше паднала още малко през нощта, когато затъна, и калта беше замръзнала отново, щеше ли да е в състояние да пробие ледения покров? Той потрепера вътрешно и вдигна наполовина ципа на шубата, която носеше над черното си облекло.

— Студено ли е? — попита Бон.

— Мисля си.

— Добре. Създайте си този навик. — Бон докосна едно копче и сонара на пръта на сондата засвири с честота, от която им изтръпнаха зъбите. На монитора се изобрази ясна капковидна форма, дълга няколко метра. — Ето го. — Лейтенантът погледна числата на монитора. — Наистина е там долу, нали? Бих ви оставил да го откопаете с чаена лъжичка, младши лейтенант, но предполагам, че зимата ще настъпи, преди да сте свършили. — Той въздъхна и се втренчи в Майлс, като че ли си представяше сцената. Майлс също можеше да си я представи.

— Да, сър — внимателно отговори той.

Изтеглиха сондата. Под облечените им в ръкавици ръце се плъзна студена тиня.

Бон маркира мястото и махна на своите техници.

— Тук, момчета. — Те помахаха в отговор, вдигнаха ховъра във въздуха и го обърнаха. Бон и Майлс се изкатериха по скалите по посока на станцията, доста настрана от пътя му.

Ховърът се придвижи с вой по въздуха и зае позиция над тресавището. Високомощният, изчислен за космоса сноп въздух, нагнетяван от витлата му, се стовари надолу. Тиня, части от растения и лед изригнаха с грохот във всички посоки. За две минути под въздушния сноп се оформи тинест кратер, на чието дъно проблясваше голяма перла. Стените на кратера незабавно започнаха да се свличат навътре, но операторът на ховъра стесни обхвата на въздушния сноп и включи витлата на реверсивен режим на работа. Скатерът се вдигна и с шумно измляскване се освободи от леглото си. Гледката на провисналата на веригата палатка беше отблъскваща. Ховърът деликатно остави товара си на скалистия терен и се приземи до него.

Бон и Майлс се събраха, за да разгледат пропитите с кал останки.

— Нали не сте били в тази палатка, младши лейтенант? — попита Бон, побутвайки палатката с върха на обувката си.

— Да, сър. Бях вътре. Чаках да се съмне. Аз… заспах.

— Но сте излезли преди да потъне.

— Ами, не. Когато се събудих, вече беше потънала под повърхността.

— Колко? — Бон повдигна извитите си вежди. Майлс вдигна ръката си на нивото на брадичката си. Бон изглеждаше поразен.

— Как се измъкнахте от вакуума?

— Трудно. И с повече адреналин, струва ме се. Измъкнах се от ботите и панталона. Което ме подсеща… Може ли за минутка да потърся обувките си, сър?