Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 26

Бон махна с ръка и Майлс с уморена походка се върна върху тресавището, като обикаляше около пръстена от мръсотии, които въздушният сноп беше избълвал на повърхността, и се държеше на дистанция от кратера, който сега се пълнеше с вода. Откри едната обувка, цялата покрита с кал, но не успя да намери другата. Дали да не я запази, в случай че някой ден му ампутират единия крак? Сигурно няма да е същият. Той въздъхна и се изкатери обратно при Бон.

Бон свъси вежди при вида на руината, която се поклащаше от ръката на Майлс.

— Можели сте да загинете — каза той с разбиране.

— Три пъти… Задушен в палатката, заклещен в тинята или замръзнал, докато очаквах спасението си.

Бон го погледна проницателно.

— Наистина. — Той се отдалечи от смачканата палатка разсеяно, сякаш търсеше по-добър изглед. Майлс го последва. Когато бяха на разстояние, от което техниците не можеха да ги чуват, Бон спря и плъзна поглед по тресавището.

— Чух от неофициален източник, че някакъв техник от моторния пул, на име Патас, се е хвалил пред един от колегите си, че той ви е скроил това — доверително отбеляза той. — И че вие сте прекалено глупав, за да можете дори да се досетите, че е номер. Това самохвалство можеше да се окаже не особено умно от негова страна, ако бяхте загинал.

— Ако бях загинал, нямаше да има значение дали се е похвалил или не — сви рамене Майлс. — Категорично мога да гарантирам, че това, което разследването на Службите не разкри, нямаше да убегне на разследването на Имперска сигурност.

— Знаели ли сте, че ви е било скроено? — Очите на Бон изучаваха хоризонта.

— Да.

— Изненадан съм, че в такъв случай не сте поискали намесата на Имперска сигурност.

— О? Помислете, сър.

Погледът на Бон се върна върху Майлс, сякаш правеше опис на отвратителните му деформации.

— Не си ми ясен, Воркосиган. Защо те допуснаха в Службите?

— Вие как мислите?

— Привилегия на Вор.

— Познахте от първия път.

— Тогава защо си тук? Привилегированите Вор ги изпращат в щаба.

— Ворбар Султана е прекрасен по това време на годината — любезно се съгласи Майлс. Как ли му се наслаждава точно в този момент братовчед му Иван? — Но аз искам корабна служба.

— И не можеш да си я уредиш? — скептично подхвърли Бон.

— Беше ми казано да я заслужа. Затова съм тук. За да докажа, че мога да се справя в Службите. Или… не. Да извикам една глутница от ИмпСи, преди да е изтекла и една седмица от пристигането ми, която да обърне базата и всичко в нея наопаки в търсене на заговори за убийства там, където според мен такива не съществуват. Това нямаше да ме приближи към моята цел. Без значение колко забавно можеше да е. — Дори Майлс да беше настоявал за официално разследване, което с бързината на спринт да докаже правотата му, тълпата можеше да го нарани много повече от двамата му мъчители. Не. Нямаше отмъщение, което да си струва „Принц Серж“.

— Моторният пул е под командването на инженерната част. Ако Имперска сигурност бяха попаднали на него, щяха да попаднат и на мен — проблеснаха кафявите очи на Бон.