Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 23

— Обичайното наказание за човек, потопил скатер, е да го изкопае сам. На ръка. Разбирам, че това няма да е възможно, тъй като дълбочината, на която си потопил своя, е нов рекорд за лагера. Въпреки това ще докладваш в 14:00 на лейтенант Бон. Ще му помагаш, както той намери за добре.

Е, безспорно това беше честно. Майлс се молеше срещата да е към края си. Свободен сте. Но генералът мълчеше. Гледаше косо и замислено.

— За повредите, които сте нанесъл на синоптичната станция — бавно започна Метцов, след това седна и продължи по-решително. Очите му, Майлс почти можеше да се закълне, светеха слабо с червен блясък, а горната му устна спазматично подръпваше нагоре устата му, която сега изглеждаше тънка като шев. — Една седмица ще надзиравате трудовия наряд. По четири часа дневно. Това е в допълнение към другите ви задължения. Докладвай в „Поддръжката“ на сержант Нюв, 05:00 — всеки ден.

Чу се как ефрейторът, който все още стоеше зад Майлс, сподавено си пое дъх. Майлс не можа да го изтълкува. Смях? Ужас?

Но… Не беше справедливо! И можеше да изгуби важна част от скъпоценното време, което му оставаше, за да усвоява техническите умения от Ан…

— Повредата, която направих в станцията, не беше глупав инцидент, както със скатера, сър. Тя беше необходима за моето оцеляване.

Генерал Метцов го фиксира с леденостуден поглед.

— Нека да са шест часа на ден, младши лейтенант Воркосиган.

Майлс не се стърпя. През стиснатите му зъби думите излизаха сякаш теглени с клещи.

— Бихте ли предпочели срещата, която щяхте да имате точно в този момент, ако си бях позволил да замръзна, сър?

Спусна се тишина. Мъртва тишина, която се издуваше като убито на пътя животно под лятното слънце.

— Свободен сте, младши лейтенант — просъска генерал Метцов накрая. Очите му представляваха два искрящи прореза.

Майлс отдаде чест, обърна се кръгом и излезе. Беше скован като някакъв древен шомпул. Или дъска. Или труп. Кръвта пулсираше в ушите му. Тикът подръпваше брадичката му нагоре. Мина покрай ефрейтора, който стоеше мирно и приличаше на добра имитация на восъчна фигура. През вратата. През външната врата. Най-после сам в ниския коридор на административната сграда.

Майлс се наруга тихичко. После повтори на висок глас. Наистина, трябваше да се опита да култивира в себе си по-нормално отношение към старшите офицери. Проклетото му възпитание беше в дъното на проблема. Сигурен беше в това. Прекалено много години се беше препъвал в стада от генерали, адмирали и членове на старшия личен състав в дома на Воркосиган. На обяд, на вечеря. През цялото време. Прекалено дълго време се беше приучавал да бъде незабележим, притихнал като мишка и заслушан в изключително глупавите им спорове и дебати на стотици теми. Виждаше ги по начина, по който самите те вероятно се виждаха един друг. Когато един нормален младши лейтенант гледаше своя командир, той трябваше да вижда богоподобно същество, а не един… бъдещ подчинен. Във всеки случай се предполагаше, че новите младши лейтенанти са непълноценен човешки вид. И все пак… Какво цели този Метцов? Беше срещал и други от този тип, с различни политически окраски. Повечето от тях бяха приятни хора и ефикасни воини, докато стояха настрана от политиката. Като партия, военните консерватори бяха западнали още от времето на разпадането на дяволската офицерска клика, отговорна за опустошителната инвазия на Ескобар преди повече от две десетилетия. Но опасността от революция на крайно десните, събирането на някакъв въображаем „Съвет“, който да спаси императора от собственото му правителство, си оставаше съвсем реална за баща му. Майлс знаеше това. Дали от Метцов не се излъчваше някакъв неуловим политически мирис, който беше накарал косъмчетата на врата на Майлс да настръхнат? Сигурно не. Един истински ловък политик щеше да се стреми да използва Майлс, а не да го ругае. „Или просто ти е кофти, че те заби на някакъв унизителен боклукчийски наряд?“ Нямаше нужда човек да е политически краен, за да му достави определено садистично удоволствие да натрие носа на някого от социалната класа на Вор. Дали пък в миналото и самият Метцов не е бил изигран от някой арогантен лорд Вор. Политически, социално, генетически… възможностите бяха безкрайни. Майлс разтърси глава, за да прогони неприятния спомен за критиката и с куцукане се запъти да се преоблече в черните си дрехи и да намери инженерната част на базата. За момента не можеше да си помогне с нищо. Беше затънал по-дълбоко и от скатера. Просто, доколкото е възможно, трябваше да отбягва Метцов през следващите шест месеца. Всичко, което Ан можеше да свърши толкова добре, можеше да го свърши и Майлс.