Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 197

Кавило се плъзна напред ловко, безшумно и незабележимо като котка, вдигна изтърваното оръжие и се отдръпна назад.

— Станис, мили — изгука тя. Метцов, завладян от бавното задушаване на Майлс, не й обърна внимание. Кавило, явно имитираща любовните рефрени на Метцов, изрецитира: — Разтвори си краката, кучко, или ще ти пръсна мозъка.

Този път главата на Метцов се завъртя към нея. Очите му се разтвориха широко. Тя му пръсна мозъка. Пращящата синя мълния го светна точно между очите. В последната си конвулсия, преди да се свлече на пода, той едва не счупи врата на Майлс, въпреки че там костите му бяха подсилени от пластични материали. Отвратителната миризма на смърт зашлеви Майлс през лицето.

Майлс замръзна с опрян в стената гръб. Не смееше да мръдне. Откъсна погледа си от трупа и вдигна очи към Кавило. Устните й бяха изкривени в доволна усмивка. Приличаше на преситена развратница. Дали думите й не бяха точен и пресен цитат? Какво са правили през всичките дълги часове? Тишината се проточи.

— Не… — Майлс се опита да прочисти нараненото си гърло и преглътна с мъка. — Не, че се оплаквам, моля ви се, но няма ли да продължите по ред на номерата и да застреляте и мен?

Кавило се усмихна самодоволно.

— Бързата отплата е по-добра от никаква. Все пак, бавното и изпипано отмъщение си остава най-хубавото, но за да му се насладя напълно, трябва да го надживея. Друг път, малкия. — Тя вдигна невроразрушителя нагоре, сякаш се канеше да го прибере в кобура, но се отказа и го остави в отпуснатата покрай тялото й ръка. — Закле се, че ще ме изпратиш на някое сигурно място извън Хийгън, лорд Вор. Имам причини да вярвам, че наистина си толкова глупав, че да удържиш на думата си. Не че се оплаквам, моля ти се. Виж, ако Озер не ни беше дал само един невроразрушител, или го беше дал на мен, а кода за каютата си на Станис, а не обратното: или ако ни беше взел със себе си, както го умолявах… нещата можеха да се развият по различен начин.

„По много по-различен начин.“ Много бавно, сантиметър по сантиметър, и много, много внимателно Майлс се приближи до конзолата и повика службата за сигурност. Кавило го наблюдаваше замислено. Няколко секунди, преди охраната да щурмува каютата, тя се приближи плътно до него.

— Подцених те, знаеш ли.

— Аз никога не съм те подценявал.

— Знам. Не съм свикнала с това… Благодаря ти — тя пренебрежително захвърли невроразрушителя върху тялото на Метцов. След това, внезапно оголила зъбите си, тя се завъртя, обгърна врата на Майлс с ръка и го целуна бурно. Разпределението на времето й беше съвършено: войниците от сигурността, начело с Елена и сержант Кодак, нахлуха през вратата точно преди Майлс да успее да я отърси от себе си.

* * *

Майлс излезе от совалката на „Триумф“, премина по гъвкавия ръкав и се качи на борда на „Принц Серж“. Той огледа със завист чистия, просторен и добре осветен коридор: редицата спретнати и излъчващи достойнство стражи, които отсечено отдадоха чест, лъскавите офицери, които стояха в очакване, облечени в своите имперски парадни униформи. Скришом той загрижено огледа собственото си сиво-бяло облекло. „Триумф“, гордостта, венецът на флотилията Дендарии, сякаш се беше смалил, беше се превърнал в нещо мъничко, ръбато и очукано, нещо похабено от прекомерна употреба.