Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 196

Медиците, които разпределяха ранените, не бяха определили „Триумф“ за леките случаи. Колоната водеха три случая на ужасни изгаряния и тежко нараняване в главата, които бяха поети бързо от възбудения персонал на лечебницата. Малцината, които бяха в съзнание, чакаха реда си смълчани, приковани за носилките. Погледите им бяха замъглени от болката и болкоуспокояващите лекарства.

Майлс се опита да подкрепи всеки един с по няколко думи. Някои от тях неразбиращо гледаха в празното пространство, други бяха признателни: при тях той се задържа за по-дълго, подкрепяйки ги с всичко, което беше по силите му. След това се отдръпна и за няколко минути остана занемял до вратата. Заливаха го познатите ужасяващи миризми на корабна лечебница след сражение: дезинфектанти и кръв, обгорена плът, урина… докато не осъзна, че от него няма никаква полза тук. Изтощението му го размекваше, чувстваше главата си празна и всеки момент щеше да се разплаче. Той се отлепи от стената и излезе с натежали крака. Легло! Ако присъствието му в командната зала се окажеше чак толкова необходимо, щяха да го намерят.

Добра се до каютата на Озер и набра кода на ключалката. Сега, след като я беше наследил, май трябваше да смени цифрите. Той въздъхна и влезе. В момента, в който пристъпи в каютата, Майлс осъзна два злополучни факта. Първо, въпреки че при влизането си в лечебницата беше освободил войника от охраната, после беше забравил да го повика обратно: и второ, не беше сам. Вратата се затвори зад него, преди да успее да отскочи в коридора.

Тъмночервеният нюанс, който имаше физиономията на Метцов, задържа погледа на Майлс с по-голям успех дори от сребристите проблясъци на дулото на невроразрушителя в ръката на генерала.

Метцов се бе сдобил с пълен комплект от сивата униформа на Дендарии, макар и с няколко номера по-малка. Командващ Кавило, която стоеше зад него, беше облечена в същата униформа, но с няколко номера по-голяма. Метцов изглеждаше огромен и разярен. Кавило изглеждаше… странно. По някакъв чудноват начин тя като че ли се забавляваше. Вратът й беше покрит със синини. Не носеше оръжие.

— Падна ми! — тържествуващо прошепна Метцов. — Най-после! — С широка усмивка, която откриваше и сливиците му, той се приближи постепенно към Майлс и стисна врата му с огромната си лапа. Майлс се почувства забоден за стената като пеперуда в хербарий. Метцов пусна невроразрушителя, който изтрополи по пода и хвана с другата си ръка врата на Майлс. Нямаше намерение да го чупи, просто го стисна.

— Никога няма да се измъкнете… — успя да изхърка Майлс. Усещаше как трахеята му започва да хруска, да се смачква, достъпа на кръв до главата му беше прекъснат и той чувстваше, че в черепа му всеки момент ще избухне мрака. Нямаше начин да разубеди Метиов с приказки…