Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 198

„Да, но вие, момчета, нямаше сега да изглеждате толкова спретнати, ако бяхме мислили за похабяването“, утеши се Майлс.

Тънг, Елена и сержант Кодак също се блещеха като туристи. Майлс строго командва „мирно“, за да приеме и върне стегнатия поздрав на домакините.

— Аз съм командващ Наточини, помощник-командир на „Принц Серж“ — представи се старшият бариарец. — Лейтенант Егоров ще ви придружи заедно с командващ Ботари-Джесек за срещата ви с адмирал Воркосиган. Комодор Тънг, аз ще ви придружавам лично при вашата обиколка из „Принц Серж“ и ще се радвам да отговоря на всичките ви въпроси. Разбира се, ако отговорите не са класифицирани като секретна информация.

— Разбира се — широкото лице на Тънг беше озарено от огромно задоволство. Всъщност едва ли можеше да бъде по-самодоволен от това — щеше да гръмне.

— Ние ще се присъединим към вас и адмирал Воркосиган на обяд в столовата на старшите офицери след вашата среща и нашата малка екскурзия — отново се обърна към Майлс Наточини. — Последният гост, който имахме честта да приемем там преди дванайсет дена, беше президентът на Пол заедно с неговия антураж. — След като се увери, че наемниците са разбрали величината на привилегиите, които им се оказват, бариарският помощник-командир поведе щастливите Тънг и Кодак по коридора. Майлс чу Тънг тържествуващо да си мърмори под носа: „Обяд с Адмирал Воркосиган, еха, еха…“

Лейтенант Егоров покани с жест Майлс и Елена в противоположната посока.

— Вие от Бариар ли сте, госпожо? — попита той Елена.

— Баща ми беше васален оръженосец на покойния граф Пьотр в продължение на осемнайсет години — заяви Елена. — Служи на графа до смъртта си.

— Разбирам. — Гласът на лейтенанта беше изпълнен с респект. — В такъв случай се познавате със семейството. — „Това обяснява присъствието ви“, почти чуваше мислите му Майлс.

— О, да.

Лейтенантът погледна надолу към „адмирал Нейсмит“. Погледът му беше малко по-несигурен.

— А, ъ-ъ… разбрах, че сте бетианец, сър?

— По произход — отвърна на най-чистия си бетиански акцент Майлс.

— Възможно… възможно е начинът, по който ние бариарците се държим, да ви се стори малко по-официален, отколкото сте свикнали — предупреди ги лейтенантът. — Графът, сами разбирате, е привикнал към почит и уважение, съответстващи на неговия ранг.

Майлс с удоволствие се наслаждаваше на усилията на възпитания офицер, който се опитваше по най-вежливия начин да им каже: „Наричайте го «сър», не си бършете носа в ръкава и никакви егалитарни отговори и проклети бетиански остроумия.“

— Може да ви се стори доста труден човек.

— Истинско надуто нищожество, а?

Лейтенантът се намръщи.

— Той е велик човек.

— Ау! А на бас, че ако на обяда му излеем достатъчно вино в гърлото, ще почне да разправя мръсни вицове, без да пести подробностите.