Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 195

— Ще видя какво мога да уредя — обеща Майлс.

— Ако можеш да уредиш това, синко… — Тънг се откъсна с усилие от любимото си хоби — изучаването на военната история, и се завърна към това, което всички смятаха, че му се удава — да я твори.

Корабите на Сетаганда отстъпваха. В началото панически се отцепваха отделни съдове. Малко по-късно цели групи от кораби се опитваха да проведат едно що-годе организирано отстъпление. „Принц Серж“ и останалите кораби от съюзническата флота на Хийгън не изгубиха и една милисекунда и мигновено ги последваха, нарушавайки стройността на бойните им редици и унищожавайки изоставащите кораби. В следващите часове оттеглянето се превърна в истинско бягство, когато окуражени, корабите на Вервейн напуснаха високите планетарни орбити, които до момента защитаваха, и се присъединиха към атаката. Страхът за домовете им, който Сетаганда беше внушила на вервейнци, ги правеше безмилостни.

Нарядите за почистване на отломките, ужасните проблеми с контролните системи, оказването на помощ на пострадалите от екипажите… Майлс беше така погълнат от работата, че му бяха необходими няколко часа, за да проумее постепенно, че за флотилията Дендарии войната е приключила. Бяха си свършили работата.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Преди да напусне залата за тактически операции, Майлс благоразумно се свърза със службата за сигурност на „Триумф“ и провери докъде са стигнали с арестите на избягалите затворници. Липсваха и все още не се знаеше нищо за Озер, капитана на „Перигрин“, други двама, верни на Озерани офицери, командващ Кавило и генерал Метцов.

Майлс беше твърдо убеден, че чрез мониторите си е станал свидетел на превръщането на Озер и неговите офицери в радиоактивна прах. Дали и Кавило, и Метцов са били на борда на онази совалка? Каква ирония! След всичко, което Кавило направи за Сетаганда, да умре от техните ръце. Въпреки че, и това се споделяше от всички, иронията щеше да бъде не по-малка, ако беше умряла от ръцете на Вервейн, Рейнджърите на Рандал, Аслънд, Бариар или който и да е друг от множеството, попаднало в мрежите на нейните измами, през кратката й, но взривна кариера. Краят й би бил елегантен и удобен, ако беше действителен. Майлс не искаше да мисли за последните й свирепи забележки към него като за натежала от силата на пророчеството предсмъртна клетва. Метцов беше човекът, от когото трябваше да се страхува преди всичко. Трябваше, но не беше така. Той се разтрепери от побилите го тръпки и накара един войник от охраната да го придружи до каютата му.

По пътя се сблъска с ранените, които совалките прехвърляха в лечебницата на „Триумф“. Корабът беше останал в групата на резервите, доколкото изобщо имаше резерви, и не беше получил удари, които защитните му полета да не могат да отразят, но далеч не всички кораби от флотилията можеха да се похвалят с такъв късмет. Обикновено съотношението между процентите в списъците на жертвите при космическите битки беше обратно на статистиката при сухопътните сражения: броят на загиналите далеч надхвърляше броя на ранените, въпреки че ако при някакво щастливо стечение на обстоятелствата изкуствената жизнена среда се запазеше невредима, войниците можеха да оцелеят и след нараняванията си. Майлс промени посоката си и неуверено последва процесията. Каква ли полза щеше да има от него в лечебницата?