Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 188

— Хм — каза Грегор. — Да. Капитан Унгари, назначавам официално младши лейтенант Воркосиган за наш офицер за свръзка с Дендарии. На моя лична отговорност. Това би трябвало да е достатъчно дори и за вас.

— Не съм аз човекът, който определя кое е достатъчно и кое не, сир!

Грегор се поколеба за момент.

— В такъв случай за доброто на Бариар. Този довод е достатъчен дори и за Саймън. Да вървим, капитане.

— Сержант Овъролт — добави Майлс, — вие ще бъдете личен телохранител и ординарец на императора до второ нареждане.

Видът на Овъролт говореше за всичко друго, но не и за удовлетворение от това повишение.

— Сър — прошепна той на Майлс, — не съм изкарал курса за повишаване на квалификацията!

Той имаше предвид задължителния курс на Саймън Илиян за имперската стража, който той лично провеждаше, и който придаваше на телохранителите на Грегор специфичния твърд блясък на наточен бръснач.

— Тук всички имаме подобни проблеми, сержант. Повярвайте ми — измърмори в отговор Майлс. — Направете всичко, което е по силите ви.

* * *

Залата за тактически операции на „Триумф“ беше оживена от активна дейност. Столовете пред всички пултове бяха заети. На всички екрани светеха изображения и данни за движението на корабите и промените в тактическите действия на флотилията. Майлс стоеше до Тънг и се чувстваше двойно излишен. Той си спомни една шега от академията. Правило първо: Можете да отхвърлите решението на тактическия компютър само в случай, че знаете нещо, което той не знае. Правило второ: Тактическият компютър винаги знае повече от вас.

И това ми било сражение! Тази тиха зала, водовъртежът от светлини, тапицираните столове! Може би безпристрастната изолация беше добра за командващия. Сега ударите на сърцето му бяха равномерни. Информационната лавина в една зала за тактически операции с такъв капацитет би могла да доведе до претоварване, вследствие на което умът просто да откаже. Разбира се, ако допуснеш лавината да те затрупа. Целият номер беше в това да подбираш важното и никога, никога да не забравяш, че картата си е карта, а не самата територия.

Работата му тук, напомни си Майлс, не беше да командва. Работата му беше да гледа как командва Тънг и да се учи. Да усвои начини на мислене, които бяха алтернатива на стандартите на Бариарската академия. Според правилата законното право на Майлс да взема собствени решения или да отхвърля решенията на Тънг щеше да настъпи само в случай, че някаква външна стратегическа или политическа необходимост вземе връх над вътрешната тактическа логика. Майлс се молеше на Господа да не допуска възникването на такова събитие, защото неговото по-кратко и по-грозно наименование беше предателство на собствените войски.

Вниманието на Майлс се изостри, когато на входа на прехода, подобно на премигване на светлинка, се материализира малък разузнавателен кораб. На тактическото изображение той представляваше малка точица розова светлинка в центъра на бавно движещия се въртоп на мрака. На видеоекраните се виждаше изящен кораб на фона на неподвижните далечни звезди. От гледната точка на обвития от всевъзможни кабели пилот корабът беше някакво странно продължение на собственото му тяло. В трето видео-изображение той беше сбор от телеметрични показания, нумерология, някакъв платоничен идеал. „Кой е истинският? Всички. Нито един от тях.“