Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 187

— Е, в такъв случай… Моите поздравления, сър. Току-що спасихте императора — не му остана длъжен Майлс, — който като ваш главнокомандващ има някои заповеди за вас, ако му позволите да вземе думата, разбира се.

Унгари стисна зъби. С явно усилие той отклони вниманието си от Майлс и го съсредоточи върху Грегор.

— Сир?

— Като единствените служители на ИмпСи в радиус от два милиона километра, с изключение на младши лейтенант Воркосиган, който има други не по-леки задачи, прикрепям вас и сержант Овъролт към себе си, докато не установим контакт с нашите подкрепления. Може също така да се наложи да ви възлагам и куриерски задачи. Преди да напуснем „Триумф“, бъдете така добри да споделите всички уместни разузнавателни данни, които притежавате, с оперативния щаб на Дендарии. Сега те са мои Имперски, ъ-ъ…

— Най-покорни слуги — шепнешком подсказа Майлс.

— Войски — заключи Грегор. — Смятайте тази униформа (Унгари сведе очи към своята с израз на отвращение) за уставно облекло и се отнасяйте към нея със съответното уважение. Без съмнение, когато получа своята зелена парадна униформа и вие ще получите своите.

— Когато потеглите за станция Вервейн — вмъкна Майлс, — ще отделя лекия кръстосвач „Ариел“ и по-бързия от двата куриерски кораба на флотилията Дендарии за лично ползване от императора. Ако се наложи да изпълнявате куриерски задачи, ви предлагам да вземете по-малкия кораб и да оставите Грегор на „Ариел“. Неговият капитан, Бел Торн, е най-довереният ми човек сред капитаните на Дендарии.

— Все още мислиш за начин, по който да се оттегля в безопасност, а, Майлс? — Грегор въпросително повдигна едната си вежда.

Майлс направи лек поклон.

— Ако нещата се развият по най-неблагоприятния начин, някой трябва да остане жив, за да отмъсти за нас. Да не споменавам за заплащането на оцелелите Дендарии. Нужен е човек, който да може да гарантира парите им. Мисля, че им го дължим.

— Да — меко каза Грегор.

— Освен това имам за вас личен доклад за последните събития, — продължи Майлс и връчи на Унгари един информационен диск, — който да предадете на Саймън Илиян, в случай че аз… че го видите преди мен.

Унгари изглеждаше замаян от бързата смяна в подреждането на неговите приоритети.

— Станция Вервейн? В името на сигурността ви трябва да се отправим към Пол-6, сир. Няма съмнение, че това е мястото, където тя може да бъде гарантирана.

— В името на дълга си трябва да се отправя към станция Вервейн, капитане. Това важи и за вас. Елате, ще ви обясня по пътя.

— Нима ще оставите Воркосиган свободен? — Унгари изгледа Майлс със свъсени вежди. — С тези наемници? Това не ми харесва, сир.

— Съжалявам, сър — обърна се Майлс към Унгари. В този случай не мога… не мога… (да ви се подчиня). — Майлс остави фразата недовършена. — Имам по-голям проблем. Предстои ми да проведа едно сражение заедно с тези наемници, без след това да се бия в гърдите какво съм направил. В това е разликата между мен и… бившия командващ на рейнджърите. Между нас все трябва да има някаква разлика и може би това е тя. Гре… императорът ме разбира.