Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 186

— Може би искаш да ме придружиш като суфльор? — сухо го прекъсна Грегор.

Майлс млъкна и прочисти гърлото си.

— Извинявай. Зная, че разбираш от договори много повече от мен. Понякога… когато съм нервен, се раздрънквам прекалено.

— Да. Известно ми е.

Въпреки че не успя да накара краката си да спрат, Майлс издържа, без повече да си отвори устата, докато не се чу сигналът от зумера на каютата.

От интеркома се чу гласът на сержант Кодак:

— Затворниците, сър. Както ми беше наредено.

— Благодаря ви. Влезте — Майлс се наведе през бюрото и натисна бутона за вратата.

Кодак въведе в каютата капитан Унгари и сержант Овъролт. Придружаваше ги цял взвод войници. Затворниците действително изглеждаха така, както се беше разпоредил Майлс: изкъпани, обръснати, сресани и издокарани в току-що изгладени сиви униформи на флотилията, носещи съответните отличителни знаци за техния ранг. Неприязънта на Унгари и Овъролт и враждебното им отношение към новите униформи беше повече от явна.

— Благодаря ви, сержант. Вие и взвода ви сте свободни.

— Свободни? — Веждите на Кодак поставяха под въпрос благоразумието на тази заповед. — Сигурен ли сте, че не искате поне да изчакаме в коридора, сър? Спомнете си последния път.

— Този път няма да е необходимо.

Свирепият поглед на Унгари не свидетелстваше в полза на това лекомислено твърдение. Кодак се оттегли, изпълнен със съмнения. Двамата затворници нито за момент не слязоха от мушката на стънера му, докато затварящата се врата не ги скри от погледа му.

— Воркосиган! — дълбоко си пое дъх Унгари. — Дребен метежнически изрод! Ще те изправя пред военен съд. Ще те одерат, ще те натъпчат със слама и ще те окачат на стената за това…

Двамата все още не бяха забелязали смълчалия се Грегор, който продължаваше да седи на бюрото. Като проява на вежливост императорът също носеше сивата униформа на Дендарии, макар и без отличителен знак за ранг, тъй като във флотилията нямаше ранг, който да съответства на императорския.

— Ъ-ъ… сър — Майлс насочи погледа на капитана, чието лице вече беше почервеняло, към Грегор.

— Тези чувства се споделят от толкова много хора, капитан Унгари, че се страхувам, че ще трябва да се наредите на опашка и да си чакате реда — отбеляза леко усмихнат Грегор.

Останалият в гърдите на Унгари въздух излезе навън със съскане. Той застана мирно и отдаде чест. Чертите на лицето му отразяваха бурна смесица от различни емоции, връх над които взе дълбокото облекчение.

— Сир.

— Моите извинения, капитане — каза Майлс, — за своеволното ми отношение към вас и сержант Овъролт, но по моя преценка планът ми за освобождаването на Грегор беше прекалено, ъ-ъ… деликатен за, за… вашите нерви. Сметнах, че ще е по-добре да поема отговорността лично. Наистина, да не гледате беше по-добре за вас. А и за мен беше по-добре така, без да ми извиват ръцете.

— Младши лейтенанти не могат да поемат лична отговорност за операции от такъв мащаб. Отговорността се поема от командирите им — озъби му се Унгари. — Без съмнение това щеше да бъде първото, което Саймън Илиян щеше да ми припомни, ако твоят план, колкото и деликатен да е бил, не беше успял…