Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 189

— „Шаркбейт-1“ докладва на „Флотилия-1“ — чу се гласът на пилота от конзолата на Тънг. — Имате на разположение десет минути. Бъдете готови за приемане на излъчване с висока степен на концентрация.

— Флотилията започва осъществяването на скока. Придържайте се стриктно към номерацията.

Първият кораб на Дендарии, който стоеше в очакване близо до прехода, направи маневра, блесна ярко на изображението на тактическата карта (въпреки че в изображението му на видеоекраните не се долавяше никаква промяна) и изчезна. Той беше последван от друг кораб след трийсет секунди — доста малка разлика според изискванията за безопасност, на която трябваше да отговаря времевата разлика между два поредни скока. Ако два кораба направеха опит да се материализират отново след скок на едно и също място и по едно и също време, резултатът щеше да е само една голяма експлозия.

Когато телеметричните данни на излъчването от „Шаркбейт“ бяха обработени от компютъра, образът се завъртя така, че тъмният водовъртеж, който представляваше (но в никакъв случай не изобразяваше реално) космическия преход, внезапно се превърна в огледалния си образ — фунията на изхода на прехода. Петънцата и линиите отвъд нея представляваха летящите, маневриращи, стрелящи, отбягващи атаките кораби: ожесточените действия при станцията на Вервейн от страна на прехода, където Майлс беше оставил Грегор, както и нападащите сетагандци. Най-после картина от мястото, към което се бяха отправили. Все лъжи, разбира се. При предаването информацията остаряваше с минути.

Коментарът на Тънг беше лаконичен.

— Мамка му! Каква лудница! Тръгваме…

Прозвуча сигналът за започване на скока. Беше ред на „Триумф“. Майлс се вкопчи в облегалката на стола на Тънг, въпреки че с разума си разбираше, че чувството за движение е илюзорно. Съзнанието му сякаш беше забулено във вихрушка от сънища. За секунда, за час? Не беше възможно да се прецени. Болката в стомаха и ужасното гадене, които последваха, приличаха на всичко друго, но не и на сън. Скокът беше извършен. Моментна тишина в цялата зала, докато и останалите се бореха с чувството си за дезориентация. След това ромонът от тихи гласове продължи оттам, откъдето беше спрял. „Добре дошли във Вервейн. Направете скок към пъкъла.“

Изображението на космическата карта се завъртя и премигна при въвеждането на новите данни, после премести центъра на своята малка вселена. Сега преходът се защитаваше от обсадената станция, както и от пооредяла верига вече доста очукани кораби на вервейнската военна флота и на рейнджърите, които се намираха под командването на Вервейн. Явно сетагандците вече бяха нападнали веднъж. Били са отблъснати и сега се прегрупираха извън обсега на Вервейн, в очакване на подкрепления за нанасянето на втория си удар. Помощта от Сетаганда беше като пълноводна река, която се изливаше от другия преход и струеше през системата на Вервейн.