Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 112

— Да. Е, в тези времена никой не е безпогрешен. — Майлс се почувства неловко. — Ъ-ъ… как е Бъз? — „Съпругът ти добре ли се държи с теб?“ — искаше му се да попита, но не го направи.

— Той е добре, но е обезсърчен — отвърна тя. Не изглеждаше щастлива. — Борбата за власт му е чужда. Мисля, че за него всичко това беше доста отблъскващо. Той е техник по призвание. Види ли нещо, което трябва да се оправи, оправя го… Тънг намеква, че ако Бъз не се беше погребал в инженерния отдел е можел да предвиди, да предотврати, да се противопостави на преврата, но аз смятам, че беше точно обратното. Във воденето на бойните действия Бъз не можеше да се принизи до нивото на Озер, който винаги е готов да забие нож в гърба на противника си, затова се оттегли, за да остане верен на собствените си стандарти за честност… Доброволното му заточение продължи малко по-дълго. Този разкол повлия на духа на всички ни.

— Съжалявам — каза Майлс.

— И би трябвало. Бъз смяташе, че ти е изменил, но ти му измени пръв, като никога повече не се върна при нас. Не можеше да очакваш от нас да съхраним илюзията завинаги.

— Илюзията? Знаех… че ще е трудно, но мислех, че може… да се вживеете в ролите си. Да превърнете наемниците в своя собствена флотилия.

— Това може и да е достатъчно за Тънг. Мислех, че може да задоволи и мен, докато не стигнахме до убийства… Мразя Бариар, но по-добре да служиш на Бариар, отколкото на нищо или на собственото си его.

— На какво служи Озер? — полюбопитства Грегор, повдигнал вежди при обърканите патетични думи за родната им планета.

— Озер служи на Озер. Той казва, че служи на „флотилията“, но флотилията обслужва собствените му интереси, така че се получава нещо като късо съединение — каза Елена. — Флотилията не е родна страна. Няма сгради, няма дечица… тя е нещо стерилно. Нямам нищо против да помагам на Аслънд, още повече, че те имат нужда от помощта ни. Бедна планета. Бедна и уплашена.

— Ти и Бъз… и Ард, можехте да напуснете. Да продължите сами — започна Майлс.

— Как? — прекъсна го Елена. — Ти ни остави да отговаряме за Дендариин. Веднъж вече Бъз беше дезертьор. Никога повече.

„Аз съм виновен за всичко, помисли си Майлс. Страхотно!“

Елена се обърна към Грегор. Докато слушаше обвиненията на Елена към Майлс, че ги е изоставил, на лицето на императора се беше появило особено, съсредоточено изражение.

— Все още не си обяснил какво търсиш тук. Да не говорим за това, че се месиш в неща, които не са твоя работа. Какво е това? Някаква тайна дипломатическа мисия ли?

— Обясни й ти — едва не скръцна със зъби Майлс. „Кажи й за балкона.“

Грегор сви рамене и плъзна погледа си встрани от спокойните, питащи очи на Елена.

— И аз дезертирах. Като Бъз. И аз като него разбрах, че това не е изход от положението. Съвсем не е така, както се надявах.