Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 109

— Каза, че е приел отказа ти и се е примирил с него — оправда се Тънг. — Ако беше продължил да ти се натиска, щях да се намеся на драго сърце. Смятах, че в реда на нещата е да се почувстваш поласкана, без да му обръщаш внимание.

— В подобни увертюри се съдържат преценки за моя характер, които намирам за всичко друго, но не и за ласкателни, благодаря — озъби му се Елена.

Спомняйки си собствените си копнежи, Майлс незабелязано впи зъби в кокалчетата на пръстите си.

— Това би могъл да е просто един от ранните му ходове в играта му за власт — вметна той. — Може би е проучвал слабите места на враговете си и не ги е открил.

— Хм — Елена изглеждаше леко поуспокоена. — Както и да е, на Кай не можеше да се разчита за помощ, а на мен ми писна да се правя на Касандра. Естествено не можех да кажа на Бъз. Но не за всички ни двойната игра на Озер беше чак такава изненада.

Ако се съдеше по гримасата му, Тънг беше разстроен.

— При условие, че притежаваше основното ядро от собствените си оцелели кораби, всичко, което трябваше да направи, беше да спечели гласовете на половината от останалите капитани-собственици. Аусън гласува за него. Трябваше да удуша това копеле.

— Сам си си виновен, че изгуби Аусън. С твоето вечно мърморене за „Триумф“ — вметна ядосано Елена. — Той помисли, че заплашваш командването му кораба.

— Докато бях началник-щаб по тактическите въпроси, който отговаря за воденето на истинските бойни действия — повдигна рамене Тънг, — не смятах, че той наистина е в състояние да повреди кораба ми. Статутът на „Триумф“ като собственост на флотилията ме задоволяваше напълно. Можех да почакам… докато ти се върнеш — тъмните му очи проблеснаха към Майлс. — Тогава открихме какво всъщност става. А ти така и не се появи.

— Кралят ще се завърне, а? — прошепна Грегор, който бе очарован от чутото. Погледна Майлс и повдигна вежди.

— Нека да ти е за урок — през зъби му прошепна Майлс. Грегор притихна. Шеговитото му настроение се беше изпарило.

Майлс се обърна към Тънг.

— Колкото до тези надежди, Елена навярно ти е отворила очите.

— Опитах — измърмори Елена. — Въпреки че… че и аз самата… мъничко се надявах. Можеше пък да… изоставиш другите си планове и да се върнеш при нас.

„Ако ме бяха изгонили от академията, това ли имаш предвид?“

— Не бяха планове, които можех да изоставя.

— Сега знам това.

— Максимум след пет минути — намеси се Ард Мейхю — трябва или да се свържа със станцията за търговски обмен и да поискам разрешение за влизане на док, или да взема курс към „Ариел“. Кое от двете ще е, приятели?

— Само една дума и ще ти осигуря поддръжката на повече от сто верни офицери и подофицери — Тънг се обърна към Майлс. — И четири кораба.

— Защо не я осигуриш за себе си?

— Ако можех, вече щях да съм го направил. Но нямам намерение да разкъсвам флотилията на парчета, докато не съм сигурен, че после отново мога да ги сглобя. Всичките. Но с теб начело, с легендарната ти репутация…