Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 108

— Случайно? — присви устни Тънг. — Може би… Забелязал съм, че твоето „случайно“ обикновено оплита враговете ти по начин, на който могат да завидят и зрели стратези. Това се повтаря прекалено често, та да бъде отредено на случайност, затова стигнах до заключението, че е резултат на неосъзната воля. Ако се държиш за мен, синко, заедно бихме могли… или може би ти си просто един завършен опортюнист. В такъв случай бих насочил вниманието ти към възможността да завземеш отново наемниците Дендарии.

— Не отговори на въпроса ми? — отбеляза Майлс.

— А ти не отговори на моя — контрира го Тънг.

— Не искам наемниците Дендарии.

— Аз ги искам.

— О — Майлс замълча за момент. — Защо в такъв случай не се отделиш заедно с личния състав, който ти е верен, и не започнеш сам и на чисто? Няма да си първият.

— И ще плуваме в космоса ли? — Тънг изду бузи и с пръстите си имитира зигзага на рибешката перка. — Озер контролира цялото оборудване, включително и моя кораб. „Триумф“ е всичко, което съм успял да натрупам през трийсетгодишната си кариера. Всичко! И го изгубих в резултат на твоите машинации. Някой ми дължи друг кораб. Ако не Озер, то… — Тънг многозначително изгледа Майлс.

— Опитах се в замяна на „Триумф“ да ти дам цяла флотилия — отвърна Майлс. — Как изгуби контрола си върху нея, пълководецо?

— Първоначално нещата потръгнаха добре — за около година, година и половина, след като напуснахме Тау Верд. Получих два малки сладки договора при един конфликт в района на Истнет: охрана, десантни операции от малка величина — все безопасни неща. Е, не прекалено безопасни, постоянно бяхме на нокти. Но си вършехме работата.

— Чух за това — Майлс погледна Елена.

— При третия десант си докарахме неприятности. Бъз Джесек все повече и повече се затваряше само в работата с оборудването и поддръжката — той е добър инженер, признавам му го. Аз бях командващ по тактическите въпроси, а Озер, сега съм сигурен, че беше преднамерено, пое административната работа. Работата му прилягаше. Беше добре, но само ако работеше с нас, а не срещу нас. При това положение трябваше да го премахна. Водеше войната си чрез счетоводителите си. При изпълнението на задълженията ни по третия договор ни поотупаха. Бъз беше затънал до гуша в поправки и технически проблеми и докато аз изляза от лечебницата, Озер уредил договор за охрана на космически преход. Никакви сражения, мирна и тиха работа, дългосрочни договори — напълно по негов вкус. Тази идея ми се стори добра. Но това му даде опора. Без истински бойни действия аз… — Тънг прочисти гърлото си — отегчих се, не обръщах внимание на нищо. Озер беше обходил флаговете ми, преди още да се усетя, че помежду ни се води истинска битка. Натрапи ни финансовата реорганизация…

— Казах ви да не му се доверявате, и то цели шест месеца преди това — обади се ядосано Елена. — Опита се да ме прелъсти.

Тънг сви рамене. Чувстваше се неловко.

— Такова изкушение изглеждаше напълно разбираемо.

— Да чука съпругата на своя командващ? — от очите на Елена захвърчаха искри. — Чиято и да е съпруга? Знаех, че не е на висота. Щом моите клетви не означаваха нищо за него, то какво остава за неговите собствени?