Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 111

Грегор неспокойно се размърда.

— Мисля си… не можете ли в наш интерес да станете бежанци. — (Майлс забеляза, че Елена също долови акцента върху „наш“, който, разбира се, убягна на Тънг и Мейхю.) — Ние ще се погрижим да не понесете никакви загуби. Поне финансови.

Елена кимна в знак на съгласие. Тънг се наведе към нея и посочи Грегор.

— Добре, стига толкова. Кой е тоя? — Елена мълчаливо поклати глава. — Така като те гледам, нямаш нужните средства, синко — тихо изсъска той. — А какво ще кажеш, ако във ваш интерес се превърнем в трупове?

— Поемали сме този риск и за много по-малко — отбеляза Елена.

— По-малко от кое? — озъби й се Тънг.

Мейхю вдигна ръка, притисна слушалката в ухото си и за момент погледът му изстина.

— Време е за решение, приятели.

— Този кораб може ли да пресече системата? — попита Майлс.

— Не. Няма достатъчно гориво — извинително вдигна рамене Мейхю.

— Нито пък е толкова бърз и така въоръжен — добави Тънг.

— Ще трябва да ни прекарате през службите за сигурност на Аслънд, и то на търговски кораб — нещастно заключи Майлс.

Тънг втренчено изгледа хората от своя малък непокорен щаб и въздъхна.

— Мерките за сигурност са по-строги за влизащите, отколкото за напускащите кораби. Мисля, че може да се уреди. Прибираме се, Ард.

* * *

След като Мейхю беше акостирал на определения за совалката товарен док в станцията за търговски обмен на Аслънд, Майлс, Грегор и Елена останаха заключени в пилотската кабина. Тънг и Мейхю излязоха „да видим какво можем да направим“, както се изрази Тънг — доста безгрижно според Майлс. Майлс седеше и нервно си гризеше кокалчетата на пръстите. Опитваше се да не подскача при всеки глух удар или звън на роботизираните товарачни машини, които нареждаха провизиите за наемниците от другата страна на корпуса. Майлс със завист забеляза, че сериозното лице на Елена не потрепваше при всеки малък шум. „Някога я обичах. Коя е тя сега?“

Можеше ли да устои на изкушението да не се влюби отново? Имаше ли избор? Изглеждаше по-сигурна в себе си, по-често изразяваше собственото си мнение. Това беше добре. И все пак в мислите й се долавяше горчивина. Това не беше добре. Тази горчивина му причиняваше болка.

— Как беше през цялото това време? — колебливо я попита той. — Ако се абстрахираме от тази бъркотия в структурата на командването. Тънг добре ли се държи с теб? Трябваше да е твой наставник. Работата сигурно е тежка за теб. Обучението ми…

— О, той е добър наставник. Тъпче ме с военна информация — тактика, история… Мога да проведа всяка фаза от една десантна операция: организиране на тила, картографиране, нападение, оттегляне, дори принудителни излитания и приземявания на совалки. Почти съм в състояние наистина да се справям със задълженията, които произтичат от въображаемия ми ранг — поне тези, които са свързани със снаряжението на флотилията. Той обича да преподава.

— Стори ми се, че между вас има някакво… напрежение.

— Точно сега напрежението е навсякъде — тя отметна глава. — Не е възможно да се „абстрахираме“ от тази бъркотия в структурата на командването. Макар че… предполагам, все още не съм простила на Тънг това, че не беше безпогрешен в този случай. Отначало мислех, че във всичко е такъв.