Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 107

— Здравей, синко — в усмивката на Кай Тънг имаше много повече ирония, отколкото радост. — Добре дошъл отново. Наигра се, а? — Тънг седеше със скръстени на гърдите ръце и дори не направи опит да го поздрави.

— Здравей, Кай — кимна на евразиеца Майлс. Във всеки случай Тънг изобщо не се беше променил. Все още изглеждаше между четирийсет и шейсет. Все още с конструкция на древен танк. Все така говореше малко, а виждаше много — нещо в най-голяма степен неудобно за хора с гузна съвест.

— Контрол за управление на полетите — наведе се към предавателя си пилотът Мейхю. — Открих причината за червената светлинка на таблото ми. Погрешно отчитане на налягането. Сега всичко е наред. Готови сме за отделяне.

— Време беше, С-2 — отвърна равен глас. — Имате разрешение за отделяне.

Бързите ръце на пилота активираха контролните бутони за херметизиране на шлюза и поеха контрола над реактивните двигатели. Чу се съскане, нещо изтрака и совалката се отдели от кораба-майка и пое по собствена траектория. Мейхю изключи предавателя и изпусна дълбока въздишка на облекчение.

— Няма опасност. Засега.

Елена се напъха в тясната пътечка зад стола, на който седеше Майлс, и опря гръб в стената, протегнала дългите си крака в търсене на по-добра опора. Майлс се вкопчи с едната си ръка в страничната облегалка на стола, търсейки начин да се закрепи по-стабилно в условията на все още умереното ускорение, което Мейхю подаваше на совалката.

— Надявам се, че си прав — каза Майлс, — но защо смяташ така?

— Той има предвид, че можем да поговорим — поясни Елена, — а не, че няма опасност в някакъв космически смисъл. С изключение на нас, нередовните пътници, това е рутинен, планов полет. Знаем, че бягството ви още не е открито, в противен случай контролът за управление на полетите щеше да ни спре. Озер ще претърси първо „Триумф“ и военната станция. Може да се наложи дори да ви вмъкнем обратно на борда на „Триумф“, след като обхвата на претърсването се разшири.

— Това е план Б — Тънг се извърна. — Или може би план В. План А, изграден на предположението, че освобождаването ви ще вдигне много повече шум, предвиждаше незабавно да избягаме на „Ариел“, който сега е на преден пост и да обявим революцията. Благодарен съм на възможността да уредим всичко не чак толкова, ъ-ъ… спонтанно.

— Господи! — задави се Майлс. Това щеше да е по-зле и от първия път — да се оплете във верига от събития, върху които нямаше никакъв контрол, да стане знаменосец на някакъв наемнически военен метеж, да бъде изтласкан начело на парада, при това с възможност за избор, колкото има и една побита на върха на копие глава… — Не. Никакви спонтанни действия. Определено, не.

— Е — Тънг събра върховете на дебелите си пръсти, — в такъв случай, какъв е твоят план?

— Моят какво?

— План — повтори Тънг язвително. — С други думи, защо си тук?

— И Озер ми зададе същия въпрос — въздъхна Майлс. — Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм тук просто по случайност? Озер нямаше да ми повярва. Случайно да знаеш защо нямаше да ми повярва, че съм тук случайно, а?