Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 99

Ако беше достатъчно бърза, можеше да препъне дебелата жена, когато тя тръгнеше да отнесе следващата бъчвичка в кръчмата. Шумът от падането й щеше да доведе тук повечето от посетителите и в настъпилата бъркотия Рейнолд можеше да я измъкне. Разбира се, трябваше да внимава дебеланата да не падне отгоре й, защото това означаваше сигурна смърт.

Може би единственото умно нещо беше да се съсредоточи върху въжетата, с които бяха стегнати китките й. Те бяха толкова здрави, че пръстите й бяха напълно изтръпнали. Този Клем беше много опитен във връзването, това беше повече от ясно. Докато раздвижваше предпазливо китките си, Анжелика претърсваше с поглед помещението, за да намери нещо, с което да си помогне.

Мей Скагс нямаше да достигне до сегашното си положение на „Галатин Стрийт“, ако беше проявявала лекомислие и небрежност. Тя не даваше възможност на Анжелика да я препъне, защото при всяко влизане и излизане описваше дъга около нея. Третия път тя отнесе в кръчмата една пълна бъчвичка и не се върна.

Гласовете от предното помещение ставаха все по-високи и дрезгави. От време на време изхвърляха по някой мъж на разкаляната улица, обикновено такъв, който отказваше повече от едно питие. На равни разстояния избухваха сбивания между пиещите и се чуваха окуражаващи съвети като: „Отхапи му ухото, Джак!“ или: „Извади му и другото око!“ Две жени се хванаха за косите и мъжете започнаха да сключват облози коя ще бъде победителката. Братята Скагс на три пъти извлякоха изпаднали в безсъзнание мъже в задното помещение, за да ги освободят от съдържанието на джобовете им, а после да ги изхвърлят на улицата. Последния път останаха навън по-дълго от обичайното. Откъм задната врата долетя задавен вик, който внезапно се прекъсна. След минута братята се върнаха в кръчмата. Докато минаваха през килера, Анжелика се преструваше на припаднала. Тя се осмели да отвори очи едва когато отново се възцари тишина и продължи с отчаяните си опити да се освободи.

Усилията й бяха напразни. Само ожули китките и глезените си, от раните потече кръв. Гърбът я болеше непоносимо. Странно, но болката в главата отслабна, победена от гнева и съсредоточеността.

Въпреки това куражът я напускаше. Кръчмата беше истинско разбойническо гнездо и тя не виждаше възможност за бягство. Скоро започна да мисли, че появата на Рейнолд е била случайност или че е чула гласа му само във въображението си. Толкова копнееше да го види, че беше започнала да си въобразява небивалици.

Докато лежеше в плен на здрача и вонята, Анжелика проумя, че е очаквала Рейнолд да се появи точно навреме и да я спаси, както беше направил веднъж. Освен това осъзна, че копнее да го види, да чуе развеселения му или гневен, страстен или изкусителен глас. Искаше да усети силата на прегръдката му, искаше да се почувства защитена и сигурна пред лицето на враждебния свят. За съвсем кратко време той я бе направил част от своя свят, беше запълнил празнотата в живота й. Тя потрепери от изненада, когато осъзна колко безкрайно важен е станал Рейнолд за нея.