Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 100

В помещението проникна ивица светлина и в рамката на открехнатата врата се появиха три мъжки фигури. Двете принадлежаха на едри, мускулести млади мъже, а третият се беше свил на кълбо помежду им. Облечен в безупречните дрехи на джентълмен, той беше изгубил някъде шапката си и разбърканите къдрици бяха нападали по челото му чак до затворените очи.

Рейнолд. В безсъзнание.

Анжелика едва не изпищя. Тя присви очи, спусна мигли и се постара да не помръдва.

Двамата братя Скагс отвориха с ритници вратата и хвърлиха Рейнолд на пода недалеч от нея. После коленичиха отстрани, претърсиха джобовете му, извадиха кесията, часовника със златна верижка и скъпоценната му торбичка. Безшумно и с опитни движения те съблякоха жакета и жилетката му и ги хвърлиха върху купчината до стената. Наведоха се да изуят ботушите му и оставиха мазни отпечатъци на излъсканата до блясък кожа.

— Клем! Дани! Джентълменът пристигна!

Викът дойде от кръчмата. Мей Скагс викаше синовете си да получат парите за Анжелика.

По-големият от синовете на мама Скагс, Клем, изрита лежащия на пода мъж и изчака дали ще има някаква реакция. Като видя, че мъжът не се помръдва, той изръмжа доволно няколко думи под носа си, от които Анжелика не разбра нищо. Двамата братя се обърнаха и закрачиха тежко към кръчмата.

От страх да не се върнат, Анжелика изчака малко. После мъчително се претърколи към мястото, където лежеше Рейнолд. Опря се на лакти и погледна към него, но не можеше да освободи ръцете си, за да го докосне и да провери бие ли още сърцето му. Сведе лице над неговото и опря буза върху устата му, за да провери дали още диша.

Изведнъж коравите мъжки устни се притиснаха силно върху меката й кожа. С едно-единствено гъвкаво движение Рейнолд обхвана раменете й и се претърколи заедно с нея. Анжелика се озова легнала по гръб, а той лежеше отгоре й и се опираше на лакти.

— Проклета малка женичка — прозвуча веселият му шепот. — Човек се старае, колкото може, и въпреки това му иде да си оскубе косите. Какво още трябва да направя, за да те предпазя от опасност?

Шумът, който издаде Анжелика, беше пълен с искрено възмущение. Дори да нямаше парцал в устата, тя просто не беше в състояние да говори. Коравото му тяло я притискаше от гърдите до глезените. Мъжът й очевидно не беше пострадал от отровните питиета; а частта на тялото му, която се притискаше между бедрата й, беше необичайно твърда.

— Да, да, разбирам, че си изтощена — въздъхна Рейнолд, сякаш беше чул смислен отговор. — И си права, че трябваше да дойда по-рано. Реших обаче, че ще ми е трудничко да се справя с цялата „Галатин Стрийт“, а подкреплението се бави.

Пиян. Не много, но достатъчно, за да се разбъбри и да разкрие неща, които иначе не би казал. Достатъчно, за да се усети нежността в гласа му. Анжелика замърда отчаяно с глава, за да му напомни да измъкне парцала от устата й.

Рейнолд я погледна замислено, надигна се, за да я освободи от тежестта на тялото си, и започна да развързва въжетата, които стягаха китките й.