Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 97

Не, не биваше да мисли такива неща. Сигурно имаше друго обяснение за положението, в което беше изпаднала, макар че в момента не й хрумваше нищо. Тя се надигна на лакът и се облегна на една бъчва с уиски. Така можеше по-добре да се огледа. Проследи как дебелата жена пусна в бъчвичката нещо черно, лепкаво, а после започна да разбърква съдържанието с такава сила, че цялото й тяло се разтресе.

— Сигурна съм, че не перете — проговори Анжелика. — Не и в чист алкохол. Сега не е време и за консервиране, затова предполагам, че варите месо. Така ли е?

Жената избухна в луд смях.

— Това беше добра шега, миличка, прекрасна си! Тук, на „Галатин Стрийт“, единственото месо, което варим, е човешкото, когато искаме да се отървем от някой труп. Но не си струва да си хабя хубавия спирт, нали? Много по-добре е да хвърля трупа в реката, без никой да забележи. Не, мила, не, аз правя чудо, което е описано в Библията. Превръщам водата във вино. А щом свърша, ще направя и добро ирландско уиски.

— Значи превръщате водата във вино. Сигурно това ви носи добра печалба — установи Анжелика. Тя говореше, за да не избухне в сълзи, а и да установи някакъв контакт с жената, който би й позволил да зададе някои от въпросите, които я мъчеха.

— Ти да не очакваш, че ще продавам чисто вино? Ще ти кажа обаче, че моето вино е много по-добро от онова, което се предлага в повечето кръчми на нашата улица. Аз използвам истинска горена захар, слагам и няколко сухи череши и сливи и го смесвам само с три части вода вместо с четири. А в уискито ми има само креозот и нито трошица конски тор, както правят другите. Разбираш ли, аз просто не понасям в къщата си такива гадни напитки.

— Очевидно имате здрави принципи — промърмори Анжелика.

Жената я изгледа и изкриви дебелата си уста.

— Май си права. И никога не слагам в питиетата на хората отрова, за да ги усмъртя. В моята кръчма всеки може да пие по три-четири чаши и да се позабавлява горе, преда да си изгуби кесията с парите.

— Но накрая все пак я загубва, нали? — Думите на дебелата жена омагьосваха Анжелика. Сякаш слушаше същество от друга планета.

— Така си е. Ако не му харесва, да иде другаде. — Жената почука с лопатката по ръба на бъчвичката и я хвърли на пода. После отвори вратата и се върна до пейката. Наведе се, грабна бъчвичката в големите си ръце и я изнесе от килера.

Вратата остана отворена и невъобразимият шум от кръчмата отново нахлу вътре. Мъжки гласове, нахални и дрезгави, тихи и сурови, провлечени и сприхави, се смесваха с женски писъци и подвиквания. До ушите на Анжелика достигаха ругатни и несвързани груби слова, чийто смисъл най-често й беше непонятен. Тя се вслуша напрегнато и скоро започна да различава оплакванията от хленченето, хвалбите на победителите от мърморенето на победените.