Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 101

— Говоренето може да бъде и благословия, и проклятие — мърмореше той. — Не съм сигурен ще имаш ли глас да изречеш всички проклятия, които си ми приготвила.

Анжелика го погледна умолително. Той трябваше веднага да освободи устата й! Не й достигаше въздух. Когато Рейнолд най-после благоволи да измъкне отвратителния парцал от устата й, тя пое дълбоко дъх и изведнъж се разкашля мъчително. Така не чу проклятието, което се изтръгна от устата на мъжа при вида на парцала.

— Много ли пи? — попита задъхано тя, щом си възвърна гласа.

— Три чаши повече, отколкото исках, две повече, отколкото имах нужда, една повече, отколкото посмях. Колко прави общо?

— Спести си тъпите шеги! — изсъска вбесено тя. — Във всички питиета слагат…

— Упойващи капки, знам. Значи трябва бързо да изляза оттук и да се отърва от алкохола в стомаха си. Знаеш ли, той мирише на кравешки… о, по дяволите! — На лицето му грейна усмивка. — Сигурно няма да ти се отрази много добре, ако започна да повръщам пред очите ти. Но само като си помисля за виното и… Господи, какво са направили тези гадни кучета!

Той изруга полугласно и въпреки отчаяното си положение, Анжелика едва не избухна в смях, толкова подходящи бяха имената, с които нарече двамата братя Скагс. Рейнолд развърза стегнатите въжета и огледа внимателно изранените й, подути, омазани с кръв китки. Обзета от внезапно смущение, тя прошепна:

— Сама си го причиних. Сега обаче трябва да се махнем оттук.

— Ако си успяла да се подредиш така, макар че беше здраво вързана, значи имаш някои таланти, които досега са останали скрити от проницателния ми поглед — рече тихо той и погледът му се помрачи, защото се беше заел с глезените й. — Въпросът, който си поставям, е защо толкова отчаяно си се опитвала да се освободиш.

— Те очакват някакъв мъж, който е платил, за да ме отвлекат.

— И те е страх, че ще го изпуснеш? Струва ли си да се обезобразиш заради него? Или го направи, за да предизвикаш съчувствието му?

— Направих го, защото чух гласа ти в кръчмата и защото знаех, че след няколко чаши ще паднеш в безсъзнание — отвърна гневно тя. — Не знам защо, но реших, че трябва да те спра. Това не ми се удаде, но все пак не е достатъчна причина да приемеш, че съм очарована от възможността да бъда продадена на някакъв непознат. Мисля, че той е вече тук и ако побързаш, ще успеем да се измъкнем от лапите им. Освен ако не изпитваш желание да узнаеш как се чувства човек, когато Мей Скагс седне отгоре му.

— Само при мисълта за това ми се завива свят — промърмори Рейнолд, развърза и последното въже от глезените й и я издърпа да стане. — Наистина ли мислиш, че би направила такова нещо?

— С най-голямо удоволствие — отговори Анжелика и преглътна с мъка. Краката отказваха да й служат.

— Но не с удоволствието, с което аз правя това за теб — засмя се той и я грабна на ръце.

Анжелика обгърна с две ръце врата му и се вкопчи здраво в него, докато той разкрачи крака, за да запази равновесие, и я притисна по-силно до себе си. Тя го погледна в очите и откри там такова безгрижие и такова неприкрито удоволствие, че сърцето й се сви от болка. Рейнолд се обърна и решително закрачи към задната стена на килера.