Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 98

Изведнъж над шума се извиси друг глас, дълбок и кадифен, остър като нож, дрезгав от трудно сдържан гняв. Може би той се сливаше с оплакванията, хвалбите и грубите ругатни на присъстващите, но Анжелика го разпозна веднага.

Рейнолд.

Невъзможно беше да е дошъл тук случайно. Идваше заради нея.

Да, заради нея, но защо? Дали за да я намери и да я върне в дома си? Или за да е сигурен, че никога вече няма да я види?

Слепоочията й пулсираха болезнено. Отново й се пригади. Погледът й се замъгли, стори й се, че отново пропада в черната пропаст.

Не. Тя пое дълбоко въздух и се опита да се пребори с припадъка. Не можеше да повярва, че мъжът, който я бе държал в прегръдките си и бе направил цяла градина, за да я зарадва, който й бе разказал историята за любовния еликсир и я бе защитил от Клотилд Петен, е способен да я убие. Може би беше в състояние да я удуши в пристъп на гняв или ревност, но никога не би изпратил някой обикновен уличен крадец да я отвлече от собствения му дом. Рейнолд не беше човек, който има вземане-даване с градската измет.

Щом беше тук, значи искаше да я върне в къщи. Кой знае как, по типичния за него невероятен начин, той бе открил, че тя е тук. Сега стоеше в кръчмата и се задяваше с пияниците и безделниците, защото искаше да я намери. И пиеше.

Пиеше гадното вино на Мей Скагс. Питието, подправено щедро, макар и не в смъртоносна доза, с упойващи капки. Анжелика нямаше представа кога е дошъл. Не й беше известно колко чаши е изпил.

Дали предполагаше или беше сигурен, че питието може да го свали в безсъзнание? Тя не знаеше това и щеше да го узнае едва когато Рейнолд дойдеше при нея. Ако изобщо стигнеше до килера.

Имаше една-единствена възможност да привлече вниманието му. Тя пое дълбоко дъх и отвори уста, за да изпищи.

— Хич не се напъвай — обади се Мей Скагс, прегради вратата с могъщото си тяло и я затвори с трясък. После пристъпи към Анжелика, коленичи с глухо пъшкане и извади от деколтето си мръсен парцал.

Борбата беше ожесточена, но кратка. Огромната жена заби коляното си в корема на Анжелика и натисна с цялата си тежест. Тъй като нямаше как да се защити с вързаните си ръце, младата жена отвори уста. В същия момент Скагс напъха парцала толкова дълбоко между зъбите й, че едва не я задуши.

Кръчмарката се изправи запъхтяно на крака, отиде до пейката и отново се зае да разбърква виното си. Анжелика лежеше неподвижна, мъчеше се да диша през носа си и безсилният й гняв лека-полека отстъпваше място на панически страх.

Минаха няколко безкрайни минути. Анжелика се поуспокои, мислите й се избистриха. Не можеше да продължава така. Не можеше да стои бездейна и да чака какво ще се случи.

Тя устреми поглед към фенера с надупчен капак. Ако го преобърнеше, щеше да привлече вниманието на хората в кръчмата и Рейнолд щеше да престане да пие от отровното питие. Тя можеше да пострада, но сега собствената й участ не беше от значение. Не, нямаше начин да се приближи до фенера, без Мей Скагс да я забележи.