Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 95

— О, разбира се, тичах, колкото ми държат краката. Случайно съм виждал вече двата типа, които я караха, и горе-долу знам накъде са се запътили. Настигнах ги на „Галатин Стрийт“ и видях как понесоха вързопа към задната врата на една кръчма.

Ако искаше да помогне на Анжелика, сега трябваше да се овладее и да действа. Не му беше позволено дори да убие дребосъка, както са правили гръцките царе с приносителите на лоши вести.

— Обяснете ми къде се намира кръчмата. После повикайте трима силни мъже и след петнадесет минути ще се срещнем там.

— Но, сър!

— Добре, след десет — поправи се хладно Рейнолд.

Мъжът преглътна с мъка и мършавият му врат се стегна.

— Отивам — изграчи той и изхвръкна през вратата.

Рейнолд го последва с бързи крачки и излезе от къщата без шапката и ръкавиците си. Щеше да трае твърде дълго, докато ги измъкне от купчината връхни дрехи в антрето. Тръгна пеша, защото беше убеден, че ще стигне по-бързо до кръчмата, отколкото ако се върне у дома си и вземе каретата.

Клотилд забърза с шумящи поли след него и му извика нещо, но той не спря и дори не се обърна.

11

Миризмата идваше на вълни, кисела, воняща и отвратителна, запушваше носа и се качваше право в мозъка, където предизвикваше гадене. Анжелика обърна глава и се опита да поеме въздух, изчистен от тази воня. Нямаше такъв. Тя простена, но веднага замлъкна, защото звукът щеше да я издаде.

В помещението се беше разгорял ожесточен спор, това й стана ясно, след като шумът заглъхна. Дотогава не му беше обръщала особено внимание, защото действаше върху съзнанието й само като един от многото шумове в какофонията от звуци наоколо: ревящи мъжки гласове, истеричен женски смях, пияни викове и крясъци, всичко това подплатено с далечното свирене на латерна.

Изведнъж някой отметна меката завивка, с която беше загърната и която скриваше и лицето й. Миризмата стана още по-натрапчива. Анжелика не посмя да отвори очи и задиша съвсем леко, за да устои на надигащото се гадене.

— Още е в безсъзнание. Майчице, Клем, защо я удари толкова силно? — Дрезгавият женски глас издаваше презрение и забележителна липса на съчувствие.

— Защото щеше да се разпищи. Освен това почти не я докоснах. Какво да правя, като не съм свикнал да се разправям с жени от нейния сорт?

— Можеше да я убиеш и какво тогава? Знаеш, че джентълменът няма да плати нищо за мършата й!

— Ще имаме късмет, ако изобщо получим обещаното.

Думите прозвучаха като обида. Веднага след това се чу силен плясък.

— Олеле, Мей!

— Изчезвай оттук и се захващай за работа с другите безделници. Трябваше да знам, че вас не ви бива в мисленето.

Мъжът промърмори някакво проклятие, но не се възпротиви. Чу се скърцане, сякаш някой бе вдигнал тежък товар от дървено столче. Някой потътри крака по пода, последва кратко просветване, което заслепи Анжелика. Шумът се усили и отново заглъхна, когато някаква врата се отвори и затвори.

След това в помещението се възцари обезпокояваща тишина. Лек полъх, който донесе до нея миризмата на отдавна немито тяло, беше единственото предупреждение за човешко присъствие. Изведнъж върху лицето й се изля нещо мокро и хлъзгаво. Анжелика пое шумно въздух, разтърси глава и отвори широко очи.