Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 82

— Така ли? Откъде ти дойде на ум, че съм сърдит? — Не можеше да й признае, че е права в предположенията си. Това нямаше да ги доведе до никъде, а и щеше да го накара да осъзнае още по-болезнено състоянието си. Нямаше да го понесе.

Дебора се усмихна дръзко.

— Когато денят е дълъг, мъжете говорят много, без да внимават кой ги подслушва. Аз предпочитам да слушам, което е много полезно.

— Ако не внимаваш, може да стане опасно.

— Скъпи Рейнолд, не се опитвай да сменяш темата. Сега говорим не за моите грешки, а за твоите прегрешения. Искам да знам какво ще правиш по-нататък.

Укорът, който звучеше в гласа й, не можеше да бъде отминат с мълчание. Освен това нямаше да й позволи да се меси в работите му.

— Ще си върна „Боньор“ — отговори сухо той. — Със или без съгласието на скъпата си съпруга.

— Рейнолд! — Сестра му беше шокирана.

— Ти очакваше именно това, нали? Затова дойде или те изпратиха. Очевидно още от самото начало сте се усъмнили в почтеността на намеренията ми. Иначе щяхте да чакате да ви представя съпругата си и усърдно да подготвяте сватбеното тържество.

— Не е така — възрази Дебора. Ала когато срещна погледа му, побеля като платно.

— А какво тогава? Да не си искала да ме защитиш от самия мен? Не е необходимо, също както не е необходимо да ме надзираваш или да ми даваш съвети как да се държа с жена си. Ще ми направиш голяма услуга, ако се върнеш колкото се може по-бързо у дома, преди да си направила някоя глупост.

Дебора се отпусна на стола си и го погледна замислено с големите си очи. Накрая заговори тихо:

— Не ти прилича да се държиш така рязко и брутално. Нещо те плаши. Кое е то?

— Заложил съм всичко на една карта. А мъжът, който поема лекомислено такъв риск, е глупак или луд.

— Може би си прав — съгласи се Дебора. — Но това не е всичко, нали? Естел ми разказа, че когато си скочил от горящия параход, гърбът ти е бил обгорен, което нямало да се случи, ако не си държал Анжелика. И, което е по-лошо, твърдата ти решителност да я излекуваш и да я доведеш тук, за да я направиш своя жена, те е лишила от сън.

Лицето му се затвори още повече, но Дебора вирна упорито крехката си брадичка.

— Само да си посмял да се скараш на Естел! Аз не я оставих на мира, докато не ми разказа какво става тук. Довери ми се само защото е много загрижена. Също като мен. Аз обичам „Боньор“ не по-малко от теб. Там съм родена, там е домът ми. Но трябва да разбереш, че това е просто парче земя и една къща. Не си струва да разрушиш живота на друг човек заради него. Или да разрушиш себе си.

— Обясненията ти са мелодраматични и дръзки — отбеляза презрително той. — Бракът ми беше сключен по практични съображения. В него няма място за такива неща.

Дебора го погледна сериозно, гласът й прозвуча замислено:

— Така значи? А защо не си казал на Анжелика, че си свързан с „Боньор“? Тя е обвързана с теб както религиозно, така и светски и тези връзки не могат да бъдат разтрогнати. Каква причина имаш да криеш, че „Боньор“ е наш дом? Единственото, което ми идва на ум, е, че искаш да я обвържеш за себе си и емоционално и се страхуваш, че никога няма да спечелиш благосклонността й, ако узнае за твоята… как беше? — практичност.