Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 83

— Значи мислиш, че аз се страхувам да не би да не спечеля любовта й? — попита тихо Рейнолд и най-после изрече на глас думите, които го мъчеха от толкова време насам и които сестра му не беше имала смелост да произнесе. — Признавам, известна привързаност би била много практична и дори приятна. Но не е непременно необходима и не вярвам, че ако не я получа, това ще разруши живота ми.

— Значи не търсиш любовта й? — попита недоверчиво Дебора.

— А трябва ли?

Тя го удостои със строг поглед.

— Винаги си обичал да отговаряш на въпросите с контравъпроси, а това е качество, което показва достойна за съжаление липса на откровеност. Е, добре. Да приемем, че говориш истината, в такъв случай вероятно не би имал нищо против, ако Анжелика отдаде сърцето си на друг мъж, нали?

— Мисля, че не съм особено ревнив. Но тъй като днес си решила да изброиш всичките ми слабости, бъди така добра да си припомниш, че се отличавам с ярко изразено чувство за собственост. Разбира се, че бих имал нещо против Анжелика да се привърже към друг мъж, защото това ще означава заплаха за честта ми и за „Боньор“.

— Колко си разумен. Но защо, за бога, си позволил на Майкъл Фарнес да я посещава, когато не си у дома?

— Вече го предупредих — отвърна лаконично Рейнолд.

Дебора изгледа смаяно брат си, но бързо се овладя.

— Не ми се вярва да се е впечатлил особено. От пръв поглед личи, че е завладян от Анжелика.

Рейнолд се усмихна студено.

— Грижа след грижа — не е лесно да бъдеш сестра, нали? Но сигурна ли си, че се тревожиш единствено за брат си? Ако искаш Майкъл да насочи вниманието си в друга посока, трябва да положиш малко повече усилия.

— Но аз не искам!… — Тя пое дълбоко дъх и заговори по-спокойно: — Почти бях забравила какъв дявол си понякога. Но няма да ти е лесно да ме намесиш в мръсните си дела, повярвай. Няма да отклоня вниманието на приятеля ти само за да имаш спокойствие.

— Дързостта е нещо, което очевидно ни е в кръвта — отбеляза мрачно Рейнолд. — Поне що се отнася до жените.

— Трябва непременно да го кажеш на мама, когато я видиш следващия път. Сигурна съм, че ще се зарадва на комплимента.

— Знам, че след връщането си ти ще й разкажеш всичко.

Дебора го изгледа прямо.

— Знаеш ли, реших да поостана малко в Ню Орлиънс. Сезонът може и да е свършил, но смятам поне да си накупя някои неща.

Рейнолд видя предизвикателството в очите й, зад което се криеха безстрашие, решителност и споменът за стотици подобни дуели. Обикновено той печелеше със строгост, сила на волята, а понякога и с чисто физическото си превъзходство.

— Мога да те изпратя у дома още утре сутринта — произнесе заплашително той.

— Разбира се, че можеш. Но аз мисля, че е по-добре веднага да отида при Анжелика и да й разкажа някои неща за семейството ни. Какво ще кажеш?

Рейнолд се изсмя безрадостно.

— Направи го. Ако искаш да те изпратят в къщи с прекършен врат и броеница в ръцете.