Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 84

— Ти не си само похотливият, загрижен и бдителен съпруг, за който се представяш, а си готов да стигнеш и до убийство! Очевидно е, че съм ти необходима, за да не направиш нещо, за което после ще съжаляваш.

Това беше твърд отказ на предложението му да я върне в къщи. Едновременно с това беше база за преговори.

— Значи си готова да поухажваш малко Майкъл?

Дебора се усмихна и отговори с медено гласче:

— Ще се пожертвам пред семейния олтар.

Рейнолд прикри доволната си усмивка. Така беше по-добре.

* * *

Когато след няколко минути Рейнолд влезе в спалнята, последната свещ на стената догаряше. Светлината й хвърляше трепкащи отблясъци по синята коприна над Анжелика и дебелата руса плитка на рамото й просветваше меко в мрака. Светлинките играеха по съвършено оформените скули, по закръглените гърди, покрити със снежнобял лен, и по копринените ресници, които прикриваха очите й. Трепкащото, непостоянно пламъче, което сякаш бягаше от приближаването му, не му позволи да види дали Анжелика е заспала.

Разбира се, че спеше. Пулсът, който усети с връхчетата на пръстите си, беше спокоен и равномерен.

Кристалната чаша на нощната масичка беше пълна до половината с вода, а на дъното се виждаше утаен лауданум. Рейнолд изпразни чашата и я притисна до сърцето си.

Анжелика продължаваше да страда от главоболие. На масичката бяха оставени кърпа, напоена с розова вода, и недоизпит билков чай. Дали главоболието беше причината, която я бе тласнала към дълбокия наркотичен сън? Или заредената с напрежение атмосфера по време на сблъсъка му с Дебора?

Вероятно Анжелика беше взела сънотворното по съвсем друга причина. Може би беше чула част от разговора в кабинета му, може би бе заподозряла нещо по държанието им? Той знаеше много добре колко е чувствителна. Не знаеше обаче дали тя изпитва потребност да хвърли в лицето му жестокото обвинение във всички грехове или не.

Тази жена беше повече от загадъчна.

Повечето хора бяха лесно предвидими, радостта и гневът, спонтанното великодушие, скромността и безполезната гордост личаха ясно по лицата им. С някои беше малко по-трудно, защото онова, което вършеха, трябваше да остане скрито за обществото, но ничие лице не можеше да устои на изпитателния му поглед.

С Анжелика беше друго. Лицето й беше красиво и изразително, но мислите й оставаха скрити. Погледът й виждаше не само повърхността, а проникваше отвъд видимото. Интуицията й помагаше да пробие фасадата и да види под нея голия, раним човек.

Ако се страхуваше от нещо, то беше от ума й. Не от онова, което можеше да узнае, а от това какво щеше да види в него. В него самия.

Ако има достатъчно време, тя със сигурност ще успее да проникне до самата ми същност, каза си уплашено той, да влезе в душата ми. Тази мисъл беше повече от неприятна.

Едновременно с това тази перспектива го привличаше като с магия. Беше толкова изкушаващо най-после да срещне човек, който да го разбере докрай. Дори ако това заплашваше да го унищожи.

Той беше излъгал сестра си, без да се изчерви и без всякакъв срам. Някои неща бяха абсолютно необходими и привързаността на Анжелика беше едно от тях.